Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Щом се приближиха, Гали изскочи над водата и се замята. Пол бързо заплува напред и обгърна с ръка мършавите гърди на момчето.
— Схвана ли се?
— Във водата има нещо!
Пол се огледа, но повърхността, изпъстрена с назъбените отражения на пламъците, му изглеждаше гладка.
— Не виждам нищо. Хайде, почти стигнахме.
Той зарита силно, като тласкаше и двамата напред, когато нещо тежко се блъсна в пищялите му. Пол извика изплашен и нагълта вода. Кашляйки, заплува с всички сили към каменните стъпала.
Нещо огромно се движеше точно под тях. Надигна се и ги отхвърли встрани. Само на няколко метра от себе си Пол видя първо един, а после цяла дузина змиеподобни силуети да се подават над повърхността и да се гърчат в различни посоки. Гали се бореше с водата и се мъчеше отчаяно да стигне до стъпалата. Още съвсем малко и Пол щеше да бъде до тях.
— Спри! — изкрещя той в ухото на Гали, но момчето продължаваше да се мята немощно. Пол с мъка успя да го вдигне над водата, зарита силно с крака и го метна на широкото стъпало. Усилието върна Пол обратно под водата. Очите му се разшириха от ужас. Нещо огромно, черно, безлико, със зинала разкъсана паст, пълна с изкривени шипове, протягаше безбройните си възлести ръце към него. Беше твърде късно да прави опити да се добере до стъпалата. Гмурна се и сви крака, за да потъне колкото може по-надълбоко. Ръцете се виеха над главата му. Усети как нещо еластично се промъкна край него, подхвана го и го преобърна. Изскочи на повърхността като плавник на въдица — не можеше да разбере къде е горе, къде е долу, нито пък беше сигурен, че все още го е грижа за това. В този миг една тънка ръка го стисна за китката. Човешка ръка.
— Връща се! — пронизително изпищя Гали.
Пол се изкатери на стъпалото, което беше под водата. С помощта на момчето се измъкна по хлъзгавия камък на сушата. Едно лъскаво черно тяло се стрелна към него и се пльосна на камъка съвсем близо до тях. След това се плъзна бързо обратно в реката и вдигна вълни, високи около метър, които се разляха по стълбите.
Пол запълзя по стъпалата и се изкачи на площадката в основата на малката пирамида. Опря гърба си до най-ниския ред квадратни камъни, седна и обхвана с ръце коленете си. Целият трепереше.
— Студено ми е — обади се най-накрая Гали.
Пол се изправи, но краката не го държаха. Протегна ръка да помогне на момчето.
— Хайде да отидем да погледнем там, при дърветата.
Покрита с плочки пътека водеше от пирамидата към горичката. Пол разсеяно забеляза орнаментите под краката си — сложно преплетени спирали, които му изглеждаха някак странно познати. Намръщи се. Толкова малко неща си спомняше ясно. А къде ли се намираше сега?
Дългите сребърни листа на дърветата, които заобикаляха полянката, тихо свистяха, щом вятърът ги духнеше и започнеха да се търкат едно в друго. Върху ниска каменна могилка в средата на полянката имаше малка каменна сграда, която беше отворена. През сребърните дървета се процеждаше съвсем малко светлина от фара върху пирамидата, но тя беше достатъчна Пол да забележи, че в сградата, както и из целия остров, нямаше никого. Приближиха се и влязоха вътре. Каменната маса в средата на помещението беше отрупана с големи купчини плодове и конусовидни хлябове. Преди Пол да успее да го спре, Гали отчупи къшей от мекия, топъл хляб и го натъпка в устата си. Пол се поколеба само за миг и направи същото.
Изядоха и няколко плода — за да стигнат до меката им сладка сърцевина, трябваше да разкъсат твърдата външна кора. С омазани от сока пръсти и брадички те се облегнаха на хладните плочки на стената и се отпуснаха в доволно мълчание.
— Много съм уморен — най-сетне промълви Пол, но Гали съвсем не го слушаше. Момчето вече беше изпаднало в дълбок, наподобяващ смърт сън, свито като зайче в краката му. Той се опитваше да се пребори със съня — според него момчето си заслужаваше да го пази, — но най-накрая умората го надви.
Внезапно Пол се събуди. Първото нещо, което видя, беше луната — някъде високо в небето. Това му вдъхна като че ли някаква увереност. Ала щом забеляза странно неравния й силует, увереността му изведнъж изчезна. После видя и втората луна.
Шумът, който го беше събудил, все повече се засилваше. Безспорно беше музика — съвсем ясна. Не можеше да е друго. Някакво мелодично пеене на език, който не му беше познат. Закри с ръка устата на Гали и леко го побутна, за да се събуди. Когато момчето схвана какво става, Пол махна ръката си. Втренчиха се навън и видяха дълга плоска лодка, която се плъзгаше покрай острова, ярко осветена от факли. В нея се виждаха някакви фигури, но Пол не успя да ги различи през дърветата. Реши да изведе Гали навън, в горичката — тя му изглеждаше по-добро скривалище.