Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Органи — обади се Сингх.
— Какво означава това? — втренчи се в него Рени.
— И на богатите може да им се скапе здравето — обади се старецът. — Повярвайте ми, като стане на моите години, човек сериозно се замисля как би се чувствал с нов бял дроб или нов чифт бъбреци. Може и да е нещо, свързано с набавяне на органи. Това би обяснило защо не искат да нараняват децата, а просто ги изпращат в кома.
Студени тръпки сковаха Рени. А после я обхвана безпомощен, парещ гняв. Възможно ли беше това? Брат й, който беше почти детенце?
— Но това няма смисъл! Дори и децата накрая да умрат, семействата им трябва да дадат съгласието си за използването на органите. Ай болниците не ги продават просто така — на онзи, който плаща най-добре.
Смехът на стареца беше жлъчен.
— Млада си и затова вярваш в системата на здравеопазването, девойче.
Тя тръсна глава — предаваше се.
— Може би. Вероятно могат да подкупят лекарите и да вземат органите, но какво общо има това с вашите приятели и с онова, над което са работили… този Адърланд? — Тя се обърна и посочи „Палеолитна Мезоамерика“, която продължаваше да виси насред стаята на Сингх. — И защо Атаско, крадецът на органи, ще ми изпраща картина на това място? Просто няма никакъв смисъл.
— За някого има — сърдито се обади старецът. — Иначе нямаше да съм последният оцелял програмист, изготвил програмата за охрана на този проект. — Той внезапно подскочи, сякаш през него беше преминал ток. — Чакайте малко. — Той дълго не каза нищо. Другите го гледаха и се чудеха. — Аха — изрече най-накрая. Говореше на някого, който явно не беше в стаята. — Е, да, това е интересно. Изпрати ми информацията.
— С кого говорите? — попита Рени.
— С едни съседи от Дървесната къща — с комитета по сигурността. Изчакайте малко. — Той отново млъкна и се заслуша, после рязко довърши разговора си и продължи: — Очевидно някой е душил наоколо и е разпитвал за Мелхиор. Това беше прякор, който използвахме ние с Фелтън — онзи, дето получи в метрото така наречения инфаркт. Използвахме го в някои договори за програми, такива работи. Пристигат тия на едно събрание на програмисти и започват да разпитват за Мелхиор. Много нахално от тяхна страна — да влязат в Дървесната къща и да се държат по този начин. Както и да е, програмистите са им скочили.
Рени усети, че кожата й настръхва при мисълта, че врагът е бил толкова близо.
— Са им скочили ли?
— Били са двама. Сега получавам снимката им. Нали разбирате, разпратил съм навсякъде съобщение, че на всеки, който разпитва за колегите ми от проекта „Адърланд“, трябва да се гледа с изключително подозрение и по възможност да бъде разпитан.
!Ксабу подпря длани на бедрата си и се изправи.
— Обаче са избягали, така ли?
— Да, но имаме над какво да работим — как са се вмъкнали, под каква самоличност са се представили, такива неща.
— Изглеждате доста спокоен — обади се Рени. — Тези хора са убили приятелите ви, убили са Сюзън. Те са опасни.
Сингх вдигна рунтавите си вежди и се усмихна.
— Там, в РЖ, те може да са по-опасни и от дявола, но Дървесната къща си е наша. Дойдеш ли тук, играеш по нашата свирка. Ето я снимката.
Насред стаята на Сингх изникнаха две фигури на здравеняци. Снимката се увеличи и изпълни по-голямата част от стаята. Двамата симове висяха един до друг във въздуха — единият очевидно беше хванат в момент на говорене. Другият беше доста безличен, но онзи, който говореше, беше опасан в кожи и ремъци, сякаш беше излязъл от някое евтино филмче по мрежата.
— Виждали сме тези хора и преди — обади се !Ксабу. Рени с отвращение загледа мускулестите тела.
— Да, виждали сме ги. На онова място, където ни заведе отначало — обърна се тя към Мартин. — Приятелят ти сметна, че имат нужда от моден консултант, спомняш ли си? — Тя се намръщи. — Предполагам, че тук е невъзможно да се набиваш на очи, но този… — Тя едва потисна усмивката си по адрес на варварина — направо си е играл с късмета си. Искам да кажа, прилича точно на сим, който някое от приятелчетата на брат ми би използвало в мрежовите игри. — Мисълта за Стивън я отрезви и прогони моментната й веселост.
— Скоро ще знаем повече за тях — намеси се Сингх. — Щеше ми се обаче онези на събранието да са действали по-внимателно — щеше да е хубаво да разберем какво точно са искали, преди да им позволим да разберат, че сме ги следили. Но инженерите са си такива. Действат нежно и внимателно като гюлета.