Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Градът на златната сянка
Градът на златната сянка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градът на златната сянка

Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:

Градът на златната сянка
1 ... 207 208 209 210 211 212 213 214 215 ... 364
Перейти на страницу:

— Бих ти предложила да те включа към една от моите връзки, Рени — обади се Мартин. — Но се съмнявам, че твоят комуникатор ще се справи с такъв широк обхват. Във всеки случай това няма да реши проблема ти, ако искаш да останеш включена за продължителен период.

— Можеш ли да се сетиш за нещо друго, Мартин? Отчаяна съм. Не мога просто да си седя и да чакам дали Сингх ще намери нещо.

Нито пък й минаваше през ума да се довери до такава степен на умението на Сингх да действа внимателно, след като веднъж пробие защитата. По-добре щеше да бъде и тя да отиде с него.

— Ще… ще го обмисля. Може и да съм в състояние да направя нещо.

Изпълнена с надежда и благодарност, Рени в началото не разбра, че и Мартин също се готви да се присъедини към експедицията. Но преди да успее да помисли върху това, изневиделица насред стаята изникнаха сонм жълти маймунчета, които се въртяха като рисувано торнадо.

— Йееее! — извика едно от тях. — Ужасно племе е управляващо племе!

Маймунчетата кряскаха и се въртяха като есенни листа, събаряни от вятър.

— Боже мили, къш оттук, деца! — викна Сингх.

— Искал да ни видиш, апа Куче! Искал да види! Ей ни на!

Те се завихриха към снимката на двамата натрапници, които продължаваха да се люлеят насред стаята като знамена на парад. Една маймунка изскочи от облака с бананов цвят и увисна пред тях.

— Знаех си! — изписука тя. — Приятели наши! Знаех си!

— Защо вие изгонили тях? — викна друга. — Сега скука, скука, скука!

Сингх поклати глава с отвращение.

— Не съм ви викал тук, а казах, че по-късно ще си поговоря с вас. Как влязохте бе, малки чудовища? Абе какво, да не би да ядете кодове?

— Племе хакери. Ситни-дребни, бързи-първи, много разбират!

— Врели сте си носа, където не трябва. Исусе Христе, какво още има?

Сега образите на натрапниците бяха обкръжени от мънички жълти създания. Рени усети, че се кокори насреща им. По краищата на вихрещата се тълпа няколко от тях си подхвърляха нещо мъничко, лъскаво и полирано.

— Какво е това? — попита тя рязко. — Какво сте домъкнали?

— Наше! Намерили го! — Една шепа микромаймунчета се скупчиха около златното късче.

— Къде го намерихте? — попита Рени. — То е точно като онова, което бяха оставили в системата ми!

— Намерили там, където били наши приятели! — викна отбранително едно маймунче. — Те не видели, ние видели! Ужасно племе, око трепач!

— Дайте ми го — изръмжа Сингх, тръгна към тях и го грабна.

— Не твое! Не твое! — разкрещяха се те.

— Внимавай! — предупреди го Рени. — Нещото, което вкара картината в моята система, изглеждаше по същия начин.

— Какво направи, за да ти я покаже? — попита Сингх, но преди тя да успее да отговори, предметът, който приличаше на скъпоценен камък, започна да излъчва пулсиращо сияние и изчезна с внезапно лумване в бяло. За момент Рени не виждаше абсолютно нищо. Малко по-късно, докато се взираше във вече познатия изглед от златния град, пред очите й продължаваха да танцуват отблясъци.

— Това е невъзможно. — По гласа на Сингх личеше, че е бесен. — Никой не може да се вмъкне под носа ни в Дървесната къща с толкова много информация — ние сме построили това място!

Образът рязко потрепери и се сви до една-единствена мигаща точица. След миг пак се разшири и придоби нова форма.

— Вижте! — Рени не смееше да помръдне от страх да не повреди информацията. — Вижте! Мартин, какво е това?

Мартин не отговори.

— Не се ли сещате какво е? — обади се Сингх. — Боже, чувствам се като изкопаемо. Това са го използвали едно време, преди да измислят часовниците. Пясъчен часовник.

Всички гледаха как пясъкът бързо изтича през тясната шийка. Дори ужасното племе беше увиснало във въздуха и гледаше в захлас, без да шавне. Точно преди да се изсипят и последните песъчинки, картината изчезна. Пред погледите им се появи нещо друго — този път по-абстрактно.

— Нещо като мрежа… — отбеляза Рени. — Не, май че е някакъв… календар.

— Но на него не са означени нито датите, нито пък месеците.

1 ... 207 208 209 210 211 212 213 214 215 ... 364
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)