МРЕЖА/ЗДРАВЕ: Уврежданията от зараза могат да бъдат и обратими.
Диктор: „Клинсор груп“, една от най-големите компании за медицинско оборудване в света, съобщи, че скоро ще изнесе на пазара средство за премахване на уврежданията, дължащи се на пристрастяването към софтуера за дълбока хипноза, наричан от онези, които го използват, „заряд“.
Новият метод, наричан от инвеститорите НПП, или „неврално препрограмиране“, кара мозъка да намира нови синтетични пътища, които да заместят увредените от прекомерна употреба на „заряд“…
Златната светлина се превърна в чернота и шум.
Нещо се удряше в него. Той риташе, но краката му не срещаха нищо. Безкрайни мигове се мяташе безпомощно. После светът около главата му се разпълзя. Пое въздух, за да се вкопчи в чудесния сребърно-сладък нощен въздух, при което го прободе пронизваща болка.
Гали, когото стискаше в прегръдките си, изплю вода и пое въздух. Пол поотслаби малко прегръдката си, така че да може да използва свободната си ръка, за да ги задържа на повърхността. Тук водата беше по-мека, отколкото на онова място в реката, където се бяха гмурнали. Може би течението ги беше отнесло далече от абаносовата жена и онова ужасно създание.
Но как ли бяха останали под водата толкова дълго, че вече беше нощ? Само преди миг беше късен следобед, а сега, ако не броим разпръснатите звезди, небето беше тъмно като в рог.
Нямаше смисъл да се опитва да го проумее. Пол виждаше бледа светлина там, където трябваше да е брегът. Придърпа Гали и му прошепна — тревожеше се да не би ужасните им преследвачи да са някъде наблизо:
— Дишаш ли? Можеш ли малко да поплуваш?
Момчето кимна и Пол го потупа по мократа глава.
— Добре. Плувай пред мене към онази светлина. Ако се умориш много или започнеш да се схващаш, не се плаши — зад тебе съм.
Гали му хвърли изцъклен, неразгадаем поглед, а след това заплува кучешката към далечното сияние. Пол плуваше зад него — загребваше бавно и това му се струваше странно естествено, сякаш е било време, когато често го е правел.
Вълните бяха ниски и кротки, течението — съвсем слабо. Пол усети как леко се отпуска, щом се остави на ритъма на собствените си движения. Реката беше станала съвсем различна: водата беше почти приятно топла и имаше сладникав, пикантен мирис. Зачуди се дали става за пиене, но реши, че сега това би било направо авантюра. По-добре да опита, след като вече имат твърда почва под краката си. Кой знае колко по-различно можеше да е тук.
Когато приближиха към светлината, Пол забеляза, че тя идва от високи пламъци — огън или сигнален фар. Гореше не на брега, а върху някаква пирамида на каменен остров. Островът беше дълъг само десетина метра, имаше каменни стъпала, които тръгваха от основата на пирамидата чак до самата вода. Зад пирамидата в другия край на острова сред малка горичка имаше каменна постройка.
