Фурията на курсора

Амара се снизи и се втурна след все още спасяващия се с бягство екипаж с цялата скорост, на която беше способна. Веднага забеляза, че го атакуват.

Много рицари Аери сигурно се бяха отказали от преследването й и очевидно десетина от тях бяха преодолели това разстояние и бяха настигнали каретата. Петима летяха над и пред каретата — лорд Калар и неговите Безсмъртни. Амара не можеше да разбере защо още не са нападнали или свалили каретата. Изглежда изчакваха подходяща възможност.

Половин дузина рицари се носеха от двете страни на каретата, под нивото на пътниците, за да нанесат удар по носачите. Сигурно някой извика предупреждение, защото каретата рязко потъна с около шест фута и направи остър завой, почти към нападателите на този фланг. Рицарите Аери се гмурнаха надолу, за да хвърлят копия в прозорците на паланкина, но вратата му внезапно се отвори и в отвора се появи Алдрик Меча с присвити колена, държащ се за нещо в каретата с едната ръка и с меч в другата. С два бързи удари той счупи копията и рани единия от нападателите така, че от бедрото му бликна фонтан от кръв, след което разцепи черепа на друг — кръв потече в очите и лицето му, разпръсквайки се като мъгла зад него.

Лейди Акватайн се плъзна покрай Алдрик и махна с ръка в повелителен жест. Късчета бели облаци се завъртяха около пръстите й в миниатюрни гръмотевични бури, после тя ги тръсна навън, където те се разшириха в огромен слой непрозрачна мъгла. От своята позиция — малко по-високо и зад тях, Амара видя как каретата се накланя на едната страна, а после и на другата, така че атакуващите рицари трябваше да развалят строя си, заслепени и неспособни да се подкрепят един друг. Да не говорим, че в случай на грешка или просто лош късмет те щяха да бъдат ударени от цялата тежест на клатещата се платформа, което можеше да бъде фатално, като се има предвид колко близо бяха върховете на дърветата.

После всичко си застана на мястото. Калар знаеше, че лейди Акватайн е тук и че използва минимума от своите призователски способности, запазвайки силите си, докато той лично не атакува платформата. Калар едва ли беше смелчага, щом пилееше живота на своите рицари в опит да изморят или, ако имат късмет, дори да наранят или убият лейди Акватайн. Но тази тактика трябваше да му осигури максималното предимство, което би могъл да получи в тази ситуация, и той безпощадно я използваше. Наблюдавайки носачите, Амара забеляза, че започват да се изморяват. Носенето и маневрирането с толкова голяма тежест ги изтощаваше.

Вражеските рицари изчакаха паланкинът да излети от мъглата, създадена от лейди Акватайн, и веднага подновиха атаката. Този път отсреща очакваха нападението им и щом се приближиха от едната страна, вратата на каретата се отвори рязко и Алдрик удари единия рицар, но в същото време ръката на втория, замъглена от скоростта, придадена от фуриите, хвърли копието в могъщия мечоносец.