Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Пет дни след битката и последният покойник от Сесуад'ра беше погребан — мъже и жени от Еркинланд, Римърсгард, Хернистир и Тритингите, от Ийканук и Набан, бежанци от петдесетина места, всички положени за вечен покой в плитката земя на върха на Камъка на раздялата. Принц Джосуа говори внимателно и сериозно за техните страдания и саможертва — наметалото му се развяваше от вихрушките на планинския връх. Отец Странгиард, Фреозел и Бинабик — всички се надигаха подред и произнасяха различни слова. Гражданите на Нови Гадринсет стояха със сурови лица и слушаха.

Някои от гробовете нямаха знаци, но повечето имаха малък паметник — издълбана дъска или грубо издялано парче камък, които носеха имената на загиналите. След тежката работа да се разбие заледената земя еркинландците погребаха своите мъртви в масов гроб край езерото: увенчаха го с една-единствена каменна плоча, на която имаше надпис: „Воини на Еркинланд, убити в Битката на Стефлодската долина. Ем Вулстес Дуос“.

Само тритингските наемници бяха неоплакани и неотбелязани. Живите им другари изкопаха голям гроб за тях в пасищата под Сесуад'ра, почти сигурни, че той ще стане и техен, защото Джосуа се кани да ги избие. Вместо това, когато работата приключи, въоръжени мъже ги отведоха далече в откритите земи и ги освободиха. За един тритинг беше ужасно да загуби коня си, но оцелелите наемници бързо решиха, че ходенето все пак е по-хубаво от смъртта.

И така, най-после всички мъртви бяха погребани и гарваните бяха измамени в очакването на пиршество.

Докато тържествената музика свиреше, състезавайки се със силния вятър, който се мъчеше да я заглуши, на много от наблюдаващите им мина през главата една и съща мисъл — че макар и да бяха спечелили една невероятна и героична победа, защитниците на Сесуад'ра бяха платили скъпо за нея. Фактът, че бяха сразили само мъничка част от силите, тръгнали срещу тях, и при това бяха загубили почти половината от своите, правеше покрития със савана на зимата планински хребет да изглежда още по-студено и самотно място.