Виелица на сенките [bg]

— Имате ли места? — подходи директно Фенерджията.

На ханджията му се искаше да излъже, но хвърли поглед към мрачния елф и промени решението си.

— Да, благородни господа.

— Добре, тогава ще останем.

Ханджията ни погледна умолително, незнайно защо се изпоти, но замълча и тръгна напред да ни покаже стаите. Аз, както винаги, трябваше да споделям стая с Фенерджията и Кли-кли. След като се настанихме, се върнахме обратно. Все още никой от нашите не беше дошъл, а и в кръчмата нищо не се беше променило. Както ги оставихме, така и ги намерихме десетте пияндета. Ние се настанихме на бара и докато чакахме Халас, Змиорката и Еграсса да се присъединят към нас и вечерята да стане готова, си поръчахме бира. Кли-кли, естествено, поиска мляко и за наша изненада веднага й дадоха. Кръчмарят продължаваше усилено да се поти. Което си беше странно, защото тук, разбира се, беше отоплено, и то добре отоплено, но не чак толкова! Когато този странен чичо ни наливаше бира на нас с Мумр, ръцете му така силно трепереха, че разля между чашите.

— В селото могат ли да се купят коне? — небрежно се обърна към домакина Фенерджията.

— Може би, господине. Честно казано, не знам.

— Как така не знаеш? Нали живееш тук!

— Да, така е, но не се интересувам от коне. Е, мога да кажа кой продава месо. Наденица, например…

— За какво ни е твоята наденица! — изсумтя Фенерджията. — А собствени коне продаваш ли?

— Аз нямам коне.

— Защо лъжеш? Когато закарах коня си в конюшнята, с очите си видях десет животни! Или ще кажеш, че не са твои?

— Не са, милорд. Те са на гостите.

— Ясно — разочаровано промълви Фенерджията и зарови нос в халбата бира.

— Има ли новини от север? — дойде моят ред да задавам въпроси.

— Хората бягат — въздъхна ханджията и нервно погледна зад мен. — Бедата дойде, когато не я очаквахме.

— А кралят?

— Събира армия. До ден-два ще има битка. Така говорят.

— А Орденът?

— Маговете? Чакат нещо. Именно тях обвиняват за идването на Неназовимия.

— Кой ги обвинява?

— Всички.

С тези думи ханджията се отдръпна, оставяйки ни сами.

— Странна ситуация, не мислиш ли, Гарет? — замислено процеди Кли-кли. — Нашият домакин е нещо твърде нервен, сякаш са му допрели нож до гърлото.