Републиката на крадците [bg]

15.

Картейн беше най-култивираният и поддържан град, който Локи беше виждал, а Вел Верда, Зелената тераса — може би неговият най-култивиран и поддържан район. Именията и алеите бяха обградени с дебели тополи, маслини, вещерски дървета, светъл дъб имериншейд, отвъд които беше надвиснала разпадащата се сянка на старите градски стени. Всеки друг терински град би осветил, поддържал и поправил стените с усърдие, но картейнци не се бяха грижили за своите повече от три века.

— Това е частно имение, не ресторант — каза Сабета, докато Локи я водеше по виещото се стълбище от черно желязо. — Ако си намислил някаква идиотска засада, мастер Ламора, предупреждавам те, че дълбоко ще ме разочароваш…

— Празно е. Една от дамите в Дълбоки корени го е наследила от починал братовчед. Не се е постарала да го продаде, защото не е като да ѝ трябват парите, но с удоволствие ми позволи да го наема за една вечер.

— Ще ми изсипят ли кофа змии върху главата?

— А! Не, но ти благодаря за тях, между другото. Толкова се притеснявах, когато тези приятелчета бяха далеч от мен. Не, Господарке на съмненията, доведох те до този отдалечен край на града с престъпната цел аз самият да ти сготвя вечеря.

Стигнаха до втория етаж на тъмното празно имение и Локи с драматичен жест отвори плъзгащата се дървена врата в северната стена. Разкри се теракотен под с мраморна балюстрада, надвиснала над тъмните върхове на безброй дървета, поклащащи се нежно на есенния бриз. Всичко беше потънало в меката златна светлина на фенери с полупрозрачни хартиени стени.

— О! — възкликна Сабета. Позволи на Локи да дръпне един от столовете около кръгла маса от вещерско дърво в средата на балкона. — Това вече е обещаващо.

— Не само избрах обстановката — каза Локи. — Днес аз съм готвач, сомелиер, алхимик, всичко това в удобен комплект. И разбира се, на удивително незначителна цена за улеснение на госпожицата.

— Не съм сигурна, че съм донесла достатъчно дребни монети, за да ти свършат работа.

— Практикувам избирателна глухота за болезнени забележки, млада жено. Въпреки че съм длъжен да попитам: наблюдавани ли сме в момента от някоя от глутниците ти стари жени?

— Не, не тук. Колкото и да бих имала полза от придружител, в момента те са заети на друго място.

— Голям късмет са извадили, че точно Джийн се натъкна на тях. Аз не споделям задръжките му да удрям старици в зъбите.

— Е, тогава защо ти самият не им надви?

— Някои форми на поведение — въздъхна Локи — просто не изглеждат разумни.

— Не думай! Можеше да ги упоиш тогава.

— О, да — отвърна Локи, — да хвърляш алхимия срещу стари дами с кой знае какви болежки и оплаквания! Ако не мога да ги убия нарочно, няма да позволя да стане и случайно.

— Мина ми тази мисъл — ухили се Сабета.