Републиката на крадците [bg]

14.

Докато Джийн Танен откриваше старици по покривите, Никорос Виа Лупа чукаше по осветена от лампа врата в мъглива уличка зад Авенюто на нощните певци на остров Ворхала. В гърлото си усещаше топъл, нервен сърбеж, който вече не можеше да облекчи.

Аптеката на братя Фараджер беше осигурила врата към улицата като дискретно удобство за нуждаещите се в необичайни часове. Това включваше клиенти, които търсеха субстанции, забранени от закона на Картейн.

Широкоплещият пазач зад вратата, загърнат с дебело черно палто, беше непознат за Никорос, тъй като дотогава винаги го бе посрещал възрастен и по-слаб човечец. Така или иначе пазачът го пусна и с гърлено сумтене му посочи тесните стъпала, оставяйки Никорос сам да намери пътя до кабинета. Там той откри Третосин Фараджер, свит зад гишето, призрачно обвит от дим с цветен аромат, докато небрежно смесваше прахове върху мерителна дъска.

— Никорос — каза мрачно алхимикът, — мислех си, че ще те видя по-скоро рано, отколкото късно. Какво ще обичаш?

— Знаеш защо съм тук — отвърна Никорос. Единствено Третосин Фараджер беше снабдявал Никорос с праха му… Всъщност именно той го запозна с него.

— Огнената муза — изсумтя Фараджер, оставяйки настрани стъклената пръчка, която използваше. — Трябва ти малко светкавица за облаците в главата ти, а?

— Както винаги. — Никорос облиза устни и се опита да пренебрегне усещането, че в черепа му е кухо и сухо. Искаше да отложи с дни следващата покупка, искаше да се подчини на Лазари и Калас… Но нуждата ставаше все по-силна. Първоначално обикновената разходка го доведе тук с такава сигурност, както водата тече надолу по склона.