Друговремец [bg]

- Просто си мислех - казах, като още сумтях развеселена, - ако определението ти за добър съпруг е такъв с пари и позиция, който не бие жена си... тогава ти какъв си?

- О... - Той се ухили. - Е, сасенак, никога не съм твърдял, че съм добър съпруг. Нито пък си го твърдяла ти. Мисля, че ме нарече „садист“, както и други неща, които не смея да повторя. Но не и добър съпруг.

- Добре. Тогава ще се въздържа да те отровя с цианид.

- Цианид? - Той повдигна вежди. - Какво е това?

- Това, което уби Артър Дънкан. Страшно бърза и мощна отрова. Често се среща в моето време, но не и тук. - Облизах се замислено. - Вкусих я от устните му и съвсем малко бе достатъчно, за да изтръпне цялото ми лице. Действа почти незабавно, както видя. Още тогава трябваше да се досетя за Гейли. Сигурно го е приготвила от костилки на праскови или череши, макар да е било страшно много работа.

- А каза ли ти защо го е направила?

Въздъхнах и разтрих стъпала. При бягството от езерото бях изгубила обувките си и лесно ми се образуваха мазоли, за разлика от Джейми.

- И това, и още много. Ако в дисагите имаш нещо за ядене, донеси го и ще ти разкажа всичко.

На следващия ден навлязохме в долината Брох Туарах. Докато слизахме от възвишенията, зърнах самотен ездач в далечината. Движеше се горе-долу в нашата посока. Бе първият човек, когото виждах след Крейнсмюир.

Изглежда, благоденстваше - бе пълен, с широка бяла връзка и добро на вид сиво палто от шевиот, а фракът покриваше почти целите му бричове.

Пътувахме от по-малко от седмица, спяхме на открито, миехме се в студените води на потоците и се хранехме добре със зайците и рибата, които Джейми улавяше, както и с растенията, които намирах аз. Диетата ни бе по-добра, отколкото в замъка, а и доста по-разнообразна, макар и понякога да не бе ясно кога ще ядем.

Но ако животът сред природата осигуряваше добра храна, никак не помагаше за външния вид и бързо огледах и двама ни, докато господинът на коня се поколеба намръщен и смени посоката, за да ни огледа по-отблизо.

Джейми бе настоял да върви през по-голямата част от пътя, за да щади коня, изглеждаше жестоко опърпан - чорапи, оцапани догоре с червеникав прахоляк, резервна риза, прокъсана от бодли, а от лицето му страховито стърчеше едноседмична брада.

Косата му беше пораснала достатъчно, за да стига на места до раменете му. Обикновено я връзваше в плитка или на опашка, но сега нямаше как, а и в нея се намираха множество парченца листа и съчки. Лицето му бе обветрено и загоряло, обувките му бяха скъсани от ходене, а от колана му се подаваха мечът и камата - приличаше на див планинец от главата до петите.

Аз с нищо не му отстъпвах. Макар и покрита благоприлично от хубавата риза на Джейми, както и от останките на моята, бях боса, с наметката му на главата. Приличах на циганка. -Заради прекомерната влага и липсата на четка или гребен, косата ми бе избуяла във всички посоки. При престоя ми в замъка беше пораснала и се носеше над раменете ми като парче заплетена прежда. Влизаше в очите ми всеки път, когато вятърът духаше зад нас, както в случая.