Политичестки ред и политически упадък [bg]

В първи том коментирам възникването на отговорно управление в Англия и Съединените щати. То е резултат от събитие, което от ретроспективна гледна точка е почти случайното оцеляване на една феодална институция – средновековното съсловие или парламента – в модерната епоха. През Средновековието тези съсловия разполагат с правомощия да събират данъци и са олигархичният слой от собственици на имоти в обществото. Към края на XVII в. монарсите във Франция, Испания, Швеция, Прусия и Русия успяват да подкопаят властта на съсловията и консолидират абсолютистки управления. За разлика от тези страни полското и унгарското съсловие побеждават монархията и създават слаба децентрализирана политическа система, в резултат на което Полша и Унгария са окупирани от чужди завоеватели. Единствено в Англия парламентарната и монархичната власт са балансирани. Но през XVII в. Парламентът печели надмощие над кралската власт, което приключва с конституционното споразумение по време на Славната революция през 1688 – 1689 г.

Отговорното управление не е свързано единствено с оказване на натиск върху управляващите от страна на противопоставящи се групи в защита на техните интереси. Цялата човешка история е свидетел на борбата между лишени от власт групи с властови групи, които, след като успеят да ги свалят от власт, се превръщат в репресивни властови групи. За разлика от това отговорно управление означава формално признаване на принципа на отчетността пред широката общественост и легитимност на опозицията. Единствено при това условие идеите могат да играят решаваща роля. Джон Лок обяснява, че властта на едно управление не произтича от божественото право, а от способността му да защитава индивидуалните права на своите граждани. Управляващите са основните потенциални нарушители на тези права. Той изтъква, че „нито едно управление не е в състояние да подчини един народ, ако той не е съгласен да му се подчини“. Следователно т.нар.. легитимност произтича от правото на хората да „избират своето управление и управници“. „Никакви данъци без представителство“ и „съгласие на управляваните“ са движещите принципи на Славната и Американската революция, които избухват след по – малко от век. Осъщественият преход от „права на англичаните“ (т. е. традиционните феодални права) към „естествени права“ (универсални права за всички човешки същества) е доказателство, че целта на тези революции не се изчерпва с изместването на една елитна група от друга.