Политичестки ред и политически упадък [bg]

Основният проблем при всеки опростен, базиран на класите анализ на демократизацията, е, че има редица междусекторни въпроси, които обединяват хората от различни класи и замъгляват класовия профил на политическите партии. Най – важните сред тях са етническата и религиозната принадлежност и външната политика. Така в германския Райхстаг в края на XIX в. има партии, представляващи полското и датското малцинство, както и Партия център, която защитава интересите на католиците и самата тя е разделена на ляво и дясно крило. Въпроси като имперската политика и изграждането на флота са консервативни каузи, които получават подкрепата на работническата класа. Във Великобритания има сериозни разногласия по отношение на ирландската автономия и империята, които често са не по – маловажни от класовите съображения при определяне на резултатите от изборите. В съвременния Близък изток ислямистките партии са подкрепяни най – вече от по – ниските социални слоеве и от селските региони, но техните послания имат религиозен, а не класов характер.

Поради тази причина, макар че политическите партии представляват интересите на определени социални класи, в много случаи те са независими политически играчи, които могат да спечелят властта чрез мобилизиране на избиратели от различни класи, като променят своите програми от икономически към политики, свързани с проблемите на идентичността, религията или външната политика. Много често те не защитават интересите на социалните класи, които ги подкрепят. Драстични примери са комунистическите партии в бившия Съветски съюз и Китай, които са едни от най – големите потисници на работниците и селяните в историята на човечеството. Републиканската партия в Съединените щати, която по традиция е бастион на бизнес интереси, получава значителна подкрепа от избиратели от работническата класа, които я подкрепят по – скоро поради културни, отколкото поради икономически съображения.