За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но ако една нация може да изключи някого от унаследяване на престола, тя с още по-голямо основание може да го застави да се откаже от него. Ако тя се опасява, че някакъв брачен съюз може да послужи като заплаха за нейната независимост или да доведе до разделянето на територията й, тя може с пълно право да накара сключилите този брак да се откажат от свое име и от името на потомството си от всички права, които биха могли да имат пред престола. Този, който се отказва, и тези, на които се отказва, нямат основание да се оплакват, още повече, че държавата би могла да ги отстрани от престола и чрез издаване на съответен закон.
Глава XXIV
За това, че полицейските правила са от по-друг порядък, отколкото гражданските закони
Има престъпници, които властта наказва, и има други престъпници, които тя поправя; първите са подчинени на властта на закона, вторите — на авторитета на закона; първите се изключват от обществото, вторите биват задължени да живеят според установения ред на обществото.
В дейността на полицията наказва по-скоро властта, отколкото законът; в дейността на углавния съд наказва по-скоро законът, отколкото властта. Въпрос на полицията са повседневни дела, отнасящи се обикновено до дреболии; затова тук не се изискват формалности. Действията на полицията са бързи; тя се занимава с неща, които се случват всеки ден; затова тя не може да налага тежки наказания. Тя постоянно се занимава с подробности; следователно големите нарушения на закона не влизат в нейната компетентност. Тя се ръководи по-скоро от нареждания, отколкото от закони. Хората, които служат в нея, са винаги под око на своите началници; затова, ако изпадат в крайности, виновна за това не е властта. И така не трябва да се смесват големите нарушения на закона с дребните нарушения на полицейските правила; това са неща от различен порядък.
Оттук следва, че не е в природата на нещата дето в италианската република носенето на огнестрелно оръжие се наказва като углавно престъпление, тъй като този, който използува това оръжие, не се привлича под отговорност повече от онзи, който само го носи.
От казаното следва също така, че толкова прославената постъпка на един император, който заповядал да набият на кол хлебаря, уличен в измама, е в същност постъпката на оня султан, който не можел да раздава правосъдие, без да излезе вън от самото това правосъдие.
Глава XXV
За това, че не трябва да се следват общите положения на гражданското право, когато става дума за неща, които следва да се подчинят на частни правила, извлечени от самата тяхна природа
Добър ли е законът, който счита за недействителни всички граждански задължения на моряците от един кораб, когато този кораб е на път? Франсоа Пирар казва, че по негово време тоя закон не се е спазвал от португалците, но че е бил в сила при французите. Хора, които са се събрали заедно само за малко време; които нямат никакви нужди, защото господарят им осигурява всичко; които нямат друга цел освен своето пътуване; които не са вече членове на обществото, но са граждани на кораба, не са длъжни да изпълняват задължения, въведени само за да облекчат тежестите на гражданското общество.
В този дух е бил законът на остров Родос, създаден във времена, когато е съществувало само крайбрежно плаване; един закон, който е изисквал тези, които по време на буря остават на кораба, да притежават и кораба, и товара, а тези, които го напускат, да не получат нищо.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ЗА ПРОИЗХОДА И ИЗМЕНЕНИЕТО НА РИМСКИТЕ ЗАКОНИ ЗА НАСЛЕДСТВОТО
Глава
I
Тази тема засяга институции на твърде отдалечена от нас древност; и за да мога да проникна в същността на въпросите, нека ми бъде позволено да се обърна за сведения към първите римски закони, в които, доколкото ми е известно, не се е вниквало достатъчно.
Известно е, че Ромул е разделил земите на своята малка държавица между гражданите; струва ми се, че тъкмо оттук произтичат римските закони за наследяването.
Законът за разделяне на земята изисквал имотите на един род да не преминават в друг; оттук законът установил две линии наследници — децата и всички низходящи потомци, които са живеели под властта на бащата и са се наричали «свои наследници»; а ако е нямало такива — най-близките роднини по мъжка линия, които са се наричали «агнати».
Оттук също следвало, че роднините по женска линия, които са се наричали «когнати», нямали право на наследство; те биха пренесли имотите в друг род; такъв закон наистина е имало.