Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Сингх се подсмихна злъчно.
— Не мисля, а знам, девойче.
— Но какво общо има този… този град с каквото и да било — образът, който някой е вкарал в моя компютър? И защо тези хора ще си имат работа с брат ми? Нищо не схващам!
Сред стаята изникна нов прозорец.
— Прав сте, господин Сингх — обади се Мартин. — В предишното издание има снимка на автора.
Съдържанието на книгата потече като сив водопад, а после Рени се втренчи в снимката на Боливар Атаско — привлекателен мъж на средна възраст с тясно лице. Седеше сред стая с кичести растения и старинни статуи. Зад него, окачена на стената в рамка, имаше…
— Боже мили… — Рени протегна сим-ръката си, сякаш можеше да я докосне. Картината зад него не притежаваше сияйната жизненост на оригинала — беше само скица, акварелна рисунка като наброска на архитект — но без съмнение това бе онзи град, невъзможният, сюрреалиетичен златен град. До нея !Ксабу изцъка изненадано. — Боже мили… — повтори тя.
— Нищо ми няма, !Ксабу. Просто съм малко замаяна. Много ми дойде. — Тя направи знак на приятеля си да се дръпне. Той се отдалечи с угрижено сим-лице — приличаше на герой от анимационен филм.
— Съвсем наскоро беше болна и се притеснявам за тебе — обади се !Ксабу.
— Сърцето ми е наред. Но имам проблеми с главата. — Тя уморено се обърна към стареца и Мона Лиза: — Значи какво имаме налице? Искам да кажа, нека го изясним. Някакъв смахнат археолог, който вероятно работи за ЦРУ или нещо подобно, построява огромна, свръхбърза ВР-мрежа. После започва да избива всички, работили над нея. По същото време изпраща брат ми — а може би и още няколко хиляди дечица — в кома. Междувременно ми изпраща някакви повлияни от ацтеките строителни проекти. Страхотно смислено, няма що.
— Наистина е много странно — обади се Мартин, — но все трябва да има някаква система в това.
— Кажи ми, когато се сетиш точно каква — отговори Рени. — Защо този човек ми изпраща картини на въображаемия град? Да не би това да е предупреждение да стоя настрана? Ако е така, дявол да го вземе, това е най-неясното предупреждение, което мога да си представя. Мога да повярвам, макар и трудно, че съществува някакъв проект, който тази група ТБГ — или както там се казват — искат да държат в тайна дори и да се наложи да избият няколко стари програмисти. Но какво общо има това с брат ми Стивън? Той лежи в безсъзнание в болницата. Замалко и мен да ме сполети същото с някакъв си филм на ужасите с прекалено много ръце, но засега няма да намесвам това, за да не усложняваме нещата. — Тя изсумтя отвратено. Беше като замаяна от умората и чувстваше, че всеки миг ще падне. — Какво общо, за Бога, има братчето ми Стивън с някакъв международен заговор? — Тя се обърна към Мартин, която от известно време мълчеше: — А ти какво знаеш за всичко това? И преди си чувала за Адърланд. Какво знаеш за тези хора?
— Почти нищо — отвърна французойката. — Но историята на господин Сингх в съчетание с твоята ме кара да мисля, че тук е замесено нещо много по-голямо, нещо, което не разбирам напълно.
Рени си спомни думите на !Ксабу свиреп звяр. Малкият мъж улови погледа й, но грубият сим скриваше изражението му.
— Какво означава това? — попита тя Мартин.
Мона Лиза въздъхна — за миг промени израза на рисуваното си лице.
— Нямам отговори на въпросите ти, Рени, а само някаква информация, която вероятно повдига още повече въпроси. ТБГ, която господин Сингх спомена, ми е известна, макар и да не знаех досега, че е била свързана с Адърланд. Те наричат себе си Братството на Граала — или понякога просто Братството, — макар да се твърди, че в групата има и жени. Няма никакво сериозно доказателство дори за това, че тази група съществува, но съм чувала за нея много пъти от източници, на които вярвам. Наистина странна компания — всеки се различава коренно от другите: учени като Атаско, финансисти, политици. Носят се слухове, че други членове са от още по-гадна порода. Нищо друго не знам за тях със сигурност освен това, че са магнит за… как го казвате? За разни заговорнически теории. Те са като билдербергерите, или масоните от кръга „Илюминати“. Някои хора ги обвиняват всеки път, когато китайският долар падне или ураган прекъсне комуникациите по Карибското крайбрежие. Но за какво са им деца? Нямам никаква представа…
Това беше най-дългото изказване на Мартин, което Рени някога беше чувала.
— Да не би да са… педофили например?
— Те май създават маса неприятности, без всъщност да докосват децата с пръст — отбеляза Мартин. — Без съмнение богати и влиятелни хора като тях не биха прахосвали толкова много енергия, след като могат да си осигурят жертви по много по-лесен начин. По-скоро ми се струва, че се опитват да уплашат тези деца така, че да не си и помислят да припарят до нещо важно, а болестта е нещастен случай… страничен ефект.