Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Мара го гледаше смаяно.
— Бездетна съм? И той го знае?
Пълният смисъл на храбрата решимост на Хокану я прониза като нож. Съпругът й беше отраснал без майка, а баща му беше взет от Събранието на магьосниците. Целият свят на Хокану бе съставен от мъжко приятелство — с чичо му, станал негов приемен баща, и братовчед му, станал негов брат. Това беше в корена на копнежа му за син.
Но също така той бе човек с рядка чувствителност и усет и обичаше интелектуалните умове. Докато друг лорд щеше да си е взел куртизанки като негово дадено от боговете мъжко право, Хокану я беше обикнал заради ума й. Копнежът му за равенство в приятелството се бе реализирал в брак за жена, с която можеше да споделя най-вдъхновените си идеи. Отхвърляше прибягването до конкубинки, компанията на жени от Тръстиковия живот, удоволствията, които можеше да се намерят с купени същества като Камльо.
Сега Мара разбираше как се е изправил пред избор, който му е бил противен: да вземе в леглото си друга жена, която не означава нищо извън способността си да зачене и роди, или да продължи без син — да забрави мъжкото приятелство, което бе споделял с приемния си баща, с брат си и с Джъстин, когото беше върнал на Мара заради продължението на Акома.
— Богове — почти проплака Мара. — Защо не знаех?! Колко съм коравосърдечна!
Люджан мигновено се озова до нея и силните му ръце хванаха раменете й. Мара се отпусна на гърдите му.
— Лейди — промълви той в ухото й, — точно ти от всички жени не си коравосърдечна. Хокану разбира защо реагира така.
Задържа я до себе си, както щеше да го направи брат, с разбираща обич, докато тя прехвърляше в ума си всички подробности, до полуболезненото и полуобнадеждаващо заключение, че ако умре тук, нейният любим ще има Касума за своя наследница и свободата да вземе друга жена, която да му роди сина, за когото копнее. Вкопчи се в тази мисъл. А после, за да се измъкне от собствената си горест, каза:
— Ами ти, Люджан? Сигурна съм, че няма да напуснеш този живот без съжаления.
Пръстите му погалиха рамото й с груба нежност.
— Имам едно.
Сви рамене и след кратко мълчание продължи:
— Странно как животът показва глупостите ни. Винаги съм се радвал на благоволението на много жени, но никога не съм искал да се оженя и да съм доволен с една. — Погледът му стана съсредоточен, смутен, но и странно освободен от притеснението от това, че на разсъмване ще се изправи пред края на живота и мечтите си. Близостта на предстоящия отчет пред Туракаму даваше и на двамата утехата на искреността. — Знаеш ли, до голяма степен вятърничавото ми поведение бе резултат от възхищението ми към теб. — Погледна я с искрено обожание. — Толкова много има у теб, на което един мъж да се възхити, и твърдост пред която другите жени изглеждат… не робини, но поне по-нискостоящи. — Махна безсилно с ръка в знак, че не може да намери подходящите думи. — Идването ни в Турил ми отвори очите за много неща… но и ми отне спокойствието.
Мара повдигна вежди.
— Люджан, ти винаги си бил изключителен воин. Заради теб всъщност Кейоке преодоля недоверието си към сивите воини и те избра за свой заместник. Знаеш ли, мисля, че си спечелил толкова място в сърцето му, колкото и Папевайо.
— Виж, това вече е похвала. — Устните на Люджан се извиха в усмивка и после застинаха. — Но сега, когато духът ми е близо до равносметката, разбирам, че не съм бил честен със себе си. Съжалявам, че така и не намерих жена, която да сподели моето огнище и дом.
Мара го погледна, разбра, че той иска по някакъв начин да смъкне някакво бреме от себе си, и го попита тихо:
— Какво те спря да създадеш семейство и да отгледаш деца?
— Надживях господаря си Тускай — призна той. — Нещастието на един сив воин не може да се опише, защото животът му е извън обществото. Бях млад, силен и ловък с оръжията. И все пак имаше моменти, когато бях на косъм от смъртта. Как ще се справи едно дете или жена, ако останат бездомни? Виждах жените и децата на мои приятели, отвеждани като роби, да носят завинаги сивото и да угаждат на прищевките на господар, който изобщо не се интересува за добруването им. — Гласът му спадна почти до шепот. — Сега разбирам, че съм се страхувал, че някой ден децата, моите деца и моята жена, ще станат собственост на друг и той ще ги използва както намери за добре.