Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Чуйте ме, поборници — каза магът чо-джа. — Щом влезете в кръга, ще се задейства магическа преграда. Всяко стъпване през чертата, било отвътре или ако друг се опита да се намеси отвън, ще донесе смърт. Условията на битката са според цуранската традиция: осъденият или ще умре в двубой в кръга, или — ако се окаже победител — ще му се разреши да избере ръката на своя екзекутор. Аз, маг на града държава Чака-а, съм свидетелят на двубоя.
Люджан удостои мага с отривист войнишки поздрав, а воинът чо-джа се приведе в готовност за атака. Дори в кошерния ум да имаше място за чест и доблест, такива чувства нямаха място в момента — той бе тук само с една цел: да убие противника си.
Люджан беше виждал отряди чо-джа да превръщат бойното поле в касапница, защото освен ако времето не беше студено, бързината и рефлексите на хората бяха по-слаби. В най-добрия случай, прецени той по влажния въздух, лъхнал през залата, можеше да парира няколко удара, преди противникът му да го посече. Заминаването му при Туракаму щеше да е бързо и почти безболезнено.
Усмихна се. Ако извадеше късмет, щеше да пие бира хуает със стария си приятел Папевайо в залите на Туракаму преди залез-слънце.
— Влезте в кръга — каза магът чо-джа и тупна със задния си крайник по пода. Звукът бе като звън на гонг.
Люджан скочи в кръга и в същия миг усети лумналата червена горещина зад гърба си — знак, че смъртоносната преграда е активирана. Воинът чо-джа скочи срещу него и мечът на Люджан изтрещя в хитиновата му броня.
Опасността срещу този противник беше двойно по-голяма, тъй като чо-джа разполагаше с два предни крайника, с които да атакува и сече. Люджан обаче имаше по-добър обхват с по-дългия си меч.
Но чо-джа бяха превъзходно бронирани. Само забиване с върха или най-тежкото двуръчно посичане можеше да пробие хитина. Ставите бяха единственото им уязвимо място. Люджан парира, после парира отново. Примижа и замахна. Острието изтрещя в хитина, Люджан проверяваше — чо-джа обикновено имаха предпочитана страна. Десният крайник можеше да е по-пригоден за отбрана, а левият — за атака.
Мечът и остриетата-крайници се завихриха в смъртоносен танц.
Люджан отби поредната атака. Скокът назад го спаси, но парването в гърба го предупреди колко близо е до ръба на кръга. Направи лъжлив замах, научен от Кевин, и дори се изненада, когато с обратния удар успя да клъцне ставата на чо-джа.
Противникът му изсъска и отстъпи, изпънал нокти.
Люджан скочи напред и го прободе между раменните сегменти. От раната бликна белезникава течност. Чо-джа се смъкна за миг на средните си крака, после контраатакува. Но четирикраката стойка беше сигурен знак, че е сериозно ранен. Люджан замахна и го прободе в шийния сегмент, макар че с това се откри опасно и противникът му можеше да го порази в сърцето. Но това нямаше значение — нали щеше да спечели осветената от времето цуранска награда за смърт в битка от вражески меч.
И изведнъж се сепна.
Какво беше една такава смърт, ако не безсмислица?
Нищо ли не беше научил през годините служба на Мара? Щеше ли убийството на този чо-джа, срещу когото не изпитваше никаква вражда, да помогне поне мъничко за нейната цел?
Нямаше. За нищо друго нямаше да послужи, освен да потвърди цуранските нрави в кошерния ум на чо-джа от Чака-а.
Какво струва моят живот или моята смърт? — помисли Люджан. Това, че щеше да победи, нямаше да послужи на нито едно живо същество — нито на Мара, нито на този кошер, нито на пленения народ на чо-джа в границите на Цурануани.
Богове — кипна той в миг на разкъсващо терзание, — не мога да живея само по воинския кодекс. Нито мога да умра по него.
Ръката му последва ереста на мисълта и Люджан спря удара и я дръпна назад.
И трябваше да заплати цената. Получи посичане в бедрото, достатъчно дълбоко, за да го осакати.
Залитна назад, а чо-джа се надигна. Един преден крайник посече на вихрушка отгоре и Люджан едва отклони удара. Резецът разпра челото му до кокала и кръвта потече по лицето му.
Люджан отново се олюля назад, усети нажежения камък под петата си и изпита облекчение: беше стигнал до очертаната граница. Преминеше ли я, щеше да умре.