Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Една от вашия вид веднъж ми каза, че кошерният ум на чо-джа пребивава в царицата. Това, което знае царицата, го изпитват всички. Но аз питам: какво става, ако царицата умре без наследница? Какво става с нейните работници и мъжки, и с всички индивиди, които съставят кошерното общество?
Магьосникът щракна с челюсти.
— Нейните поданици нямат ум. В случай, че нещастие убие царица, избраните от нея слуги в раждането ще обезглавят оцелелите й поданици от милост, защото след като са лишени от ум, те ще се пръснат безцелно и ще умрат. — Изрече го без чувство за вина: явно понятието за убийство на чо-джа се различаваше от човешкото.
— Значи — разсъди смело Мара — няма да събират храна или да се мъчат да оцелеят?
— Не могат. — Блесна метал, щом магьосникът махна отсечено с единия си преден крайник. — Те нямат никаква друга цел, освен кошера. Аз не съм по-различен. Царицата, която ме роди, е единственото ми упование и опора. Аз съм нейните очи, нейните ръце и нейните уши. Аз съм неин инструмент, също както този трибунал е нейната ръка на правосъдието. Част от мен е съзнателна и мога да действам независимо, ако е за благото на кошера, но всичко, което съм, всичко, което знам, ще остане с кошера, когато това тяло престане да функционира.
— Е, ние човеците не сме като чо-джа. Също като вашите царици всеки от нас притежава свой ум и своя лична цел. Ако убиете нашите владетели и лордове, всеки от нас ще продължи със собствените си дела. Дори да оставите живо само едно дете, то ще продължи да живее дните си според собствените си желания.
Магьосникът чо-джа изглеждаше озадачен.
— Винаги сме мислили, че цуранският кошер е безумен. Вече знаем защо — защото е съставен от милиони гъмжащи умове!
— Казва се индивидуалност — каза Мара. — Аз съм една отделна, индивидуална личност и нямам нищо важно, което да кажа за цуранския народ. Но повтарям молбата си да науча за действията на предците ми, действията, които са дали основание на вашия трибунал да ме осъди, без да бъда изслушана.
Подобното на писар същество до магьосника погледна Мара и за първи път проговори.
— Говоренето може да продължи до вечерта. Това е всичкото отредено ти време.
— Така да бъде — отвърна Мара, вече по-уверена, след като бе успяла поне да започне разговор с тези чо-джа. По-непосредствен повод за притеснение бяха телесните й нужди, които й бяха отказани — и колко още щеше да е принудена да ги отлага.
Но чо-джа в края на краищата не бяха напълно безчувствени. Писарят на мага отново проговори:
— Желанието ти ще бъде удовлетворено, наред с удобствата, от които може би се нуждаеш, за да си облекчена през времето до залез-слънце.
Мара кимна благодарно и се поклони. Когато се изправи, магьосникът чо-джа беше изчезнал, без звук и без церемония, все едно се беше изпарил във въздуха. По знак на писаря дойдоха безлични работници, за да се погрижат за нуждите на Мара. Дори й донесоха храна.
А след това, докато следобедът разгръщаше пурпурни сенки през високите прозорци и небето над кристалния купол помръкваше към залез, Мара слушаше сказание за велика скръб, за кошери, подпалени от трещящи магически мълнии, и за хиляди и хиляди чо-джа, безмилостно избивани от рирари на убити царици. Слушаше сказание за жестокости, за откраднати яйца и за магьосници чо-джа, подложени на изтезания.
В онези времена чо-джа не били зле подготвени за реалностите на водена с магия война. Разполагали с чародейство за строене на чудеса, с вълшебство, което да дарява природата с красотата, сътворена от изкуството на разума, и с магия, която да носи богатство и благоприятно време. В онези мирни изкуства насекомоподобните магове разполагали с натрупаната от векове мъдрост и най-старите имали черупки, изрисувани и изпъстрени с шарките на милион заклинания.
— Искате да кажете, че шарките на вашите магове са знаци за опит? — попита Мара.
— Да. С времето са се превърнали в това. Всяко заклинание, което усвоят, се изписва с цветове върху телата им и колкото по-голяма е мощта им, толкова по-сложни са шарките им.
Ораторът продължи. Маговете чо-джа от ерата на Златния мост не познавали никакви заклинания за военно насилие. Можели да хвърлят благотворни прегради за защита, но не можели да се сравнят с нападателната магия на Събранието. Водените с магия войни не били битки, а касапници. Договорът, подчинил чо-джа в империята, бил приет под натиск и изцяло от необходимост за оцеляване.