Господарка на Империята

— Не съм наследила велика мъдрост — заяви тя дръзко. — Вместо да предложа знание, искам да попитам. В родните ми земи има един договор, който държи в плен народа на тамошните чо-джа. В моята страна да се говори за него или да се знае за войната, породила налагането му, е забранено. Ако споменът за тази велика битка и условията на сключени след нея мир се помнят в Чака-а, желая да ми се разкаже за тези събития. Моля да узная истината за миналото, което ме е осъдило.

Сред трибунала се разнесе бръмчене и възбудено съскане. Писарят, който стоеше до магьосника, трепна. Сякаш разколебан от нещо. Самият магьосник за миг остана неподвижен, а после изведнъж вдигна крилете си. Ефирните гънки се изпънаха с плющене, което мигновено усмири залата. Мара зяпна: крилете по някакъв начин бяха свързани с предните и долните крайници на съществото, нежни като паяжина и огромни като корабни платна. Предните крайници — бяха многоставни — се изпънаха високо нагоре, докато почти не докоснаха тавана.

Магьосникът се завъртя на тънките си като кокили крака, огледа затихналия трибунал и след като направи пълен кръг, погледът му отново се впи в Мара.

— Ти си любопитно същество — каза съществото.

Мара се поклони, въпреки че коленете й заплашваха да поддадат.

— Да, велики.

Дъхът на магьосника чо-джа излезе на пронизителен съсък.

— Не ми приписвай титлата, която вашият вид дава на онези извършители на вероломство, вашето Събрание.

— Добре, няма — отговори Мара. — Поднасям смирената си почит, защото и аз страдам от потисничеството на Събранието.

Това предизвика възбудено цвърчене, което след миг затихна. Погледът на магьосника сякаш прониза Мара и стигна до сърцевината на мислите й. Поразена от усещане за насилие и миг на болка като от докосване на пламък, тя се присви. После усещането премина и остави след себе си замайване.

— Тя казва истината — каза магьосникът на събралите се чо-джа. Тонът му стана мелодичен, може би от изненада. — Тази цуранка няма никакво знание за делата на своите предци! Как е възможно това?

Мара събра колкото достойнство й беше останало и отговори:

— Защото моят вид няма кошерен ум, нито колективна памет. Знаем това, което изпитваме сами или научаваме от други през дните на своя живот. Библиотеки съхраняват миналата ни история и това са само записи, подложени на опустошенията на времето и ограниченията, наложени от онези, които са написали книгите. Нашите спомени са несъвършени. Ние нямаме… — Помъчи се да уподоби цъкащо-щракащите звуци, с които царицата в нейната земя обозначаваше кошерното съзнание.

— Млъкни! — Магьосникът изпърха с огромните си криле и от тях се пръснаха блестящи искри. — Ние не сме деца. Човеците нямат кошерен ум, това го знаем. Представата е странна и трудно се вмества в нашите мисловни процеси. И знаем, че използвате библиотеки и учители, за да предавате мъдростта на вашите кошери-народи през поколенията.