Господарка на Империята

Мара заговори настойчиво, за да прикрие страха си.

— Хокану ще остане, и нашите деца, за да продължат след нас. Те все някак ще преоткрият това, което открихме ние, и ще намерят начин да действат, без да влязат в този капан на чо-джа. — Въздъхна. — Моето най-голямо съжаление, колкото и да е странно, е на съпруга и жена. Безкрайно съжалявам, че не мога да се върна, за да се помирим с Хокану. Той винаги е бил чувствителен и разумен. Значи нещо важно трябва да е предизвикало поведението му спрямо Касума. Обидих го нечестно, мисля, като го обвиних в предразсъдък, какъвто същността му не би трябвало да допуска. Вече е твърде късно, за да е от значение. Ще умра с незададения въпрос, който би могъл да възстанови разбирателството ни. Защо, след като лесно бих могла да родя друго дете, което да е мъжко, Хокану толкова се натъжи, когато научи, че първородното му е момиче?

Погледна умолително Люджан.

— Ти си мъж и разбираш отношенията между мъжете и жените. Така поне съм чувала от кухненските клюки. На миячите не им омръзва да описват слугинчетата и дамите от Тръстиковия живот, които жадуват за компанията ти. — Усмихна се лукаво. — Всъщност, ако може да им се вярва, има тълпи такива жени. Кажи ми: защо един съпруг, толкова разумен като Хокану, не би се зарадвал от раждането на здрава и красива дъщеря?

Изражението на Люджан омекна почти до жалост.

— Господарке, Хокану изобщо ли не ти е казал?

— Какво да ми каже? — попита рязко Мара. — Бях груба със съпруга си и му наговорих горчиви неща. Толкова дълбоко вярвах, че поведението му е погрешно, че го отчуждих от себе си. Но сега съжалявам за коравосърдечието си. Може би Камльо ме научи да слушам по-внимателно. Защото също като тези чо-джа тук осъдих съпруга си, без изобщо да го попитам защо се държи така.

Люджан я гледаше мълчаливо. След това, взел сякаш решение, коленичи пред нея.

— Боговете дано ми простят — промълви тихо. — Не е в правото ми да разбивам доверието между лорд и съпругата му. Но утре ще умрем, а винаги съм бил твой верен офицер. Лейди Мара, не бива да напуснеш този живот, без да знаеш. Хокану беше сломен от скръб, но никога нямаше да ти каже причината за нея, дори да можеше да се върнеш и да го помолиш да я чуеш. Но аз я знам. Бях в стаята, когато лечителят на Хантукама уведоми съпруга ти за това, което той в добротата си се закле никога да не ти разкрива: че след отравянето ти, чиято цена беше нероденото ви бебе, ще можеш да родиш само още едно дете. Касума е последната ти рожба. Хокану запази тайната, защото искаше ти да запазиш надеждата за нова бременност. Дъщеря му е радост за него, изобщо не се съмнявай, и той я посвети за наследничка на мантията на Шинцаваи. Но той знае, и е натъжен, че никога няма да му дадеш сина, за който копнее в сърцето си.