Господарка на Империята

Мара си пое дълбоко дъх, вдиша странния мирис на кожа и чужди подправки, и кадифета, тъкани на далечни станове, в по-студена земя, която трябваше някой ден да посети през разлома. Кръвта й се ускори в ритъма на страст; която едва не подкоси коленете й.

— Ще имаш цял живот да споделиш със своя син — Прошепна на Кевин така, че да може да я чуе само той. — И всички години, които би пожелал в компанията на майка му, стига кралят ти да позволи.

Кевин се засмя.

— Мисля, че Луам се радва, че можа да ме разкара. Нещата на границата са прекалено спокойни за пакостник като мен.

И я притисна по-силно в обятията си.

В този момент храмовите гонгове закънтяха над Свещения град. Сладка музика зазвуча над Имперския район, щом жреците на Двайсетте богове запяха вечерните си песнопения. Денят на молбите беше приключил.

Кевин се отдръпна и се усмихна на дамата, която нито за ден, нито за миг не беше напускала сърцето му.

— Господарка си на много повече от тази империя — каза със смях и заслиза ръка за ръка с нея и със своя син император от високия подиум.

Възгласите на лордовете на Цурануани не секваха.