Господарка на Империята

Събуди се от рязка пареща болка. Изохка, отвори очи и видя глава на чо-джа, надвесена на педя от неговата.

Лежеше на нещо като диван. Остри, подобни на птичи нокти издатъци стискаха раните на ръката и бедрото му и от убождането на нещо като игла разбра, че го шие лечител чо-джа.

Макар че медицинските умения на чо-джа бяха изключителни, те явно не се бяха упражнявали много над човешки същества. Люджан потисна втората си гримаса на болка и прецени, че определено им липсват познания по обезболяване. Дори на бойното поле щяха да са му дали спирт, за да намали болката.

Ето защо му отне малко време, докато забележи второто, по-приятно докосване на малки топли пръсти, стиснали здравата му ръка.

Извърна глава.

— Мара?

Отвърна му с усмивка. Люджан видя, че е на ръба да заплаче, но от радост, а не от скръб.

— Какво стана, милейди?

Едва сега осъзна, че вече не са в залата. Не бяха и в килията, а в красиво обзаведена стая високо в някаква кула. През прозореца зад Мара се виждаше небе и облаци и господарката му бе окъпана в ярка слънчева светлина. Стискаше ръката му с младежка възбуда, макар че това изпитание я бе състарило. Белият кичур в тъмната й коса беше станал по-видим, а очите й бяха обкръжени от бръчици от дългото излагане на вятър и слънце. И все пак никога досега лицето й не му беше изглеждало по-красиво. Зрелостта й беше придала дълбочина и загадъчност, неприсъща за гладкото лице на младостта.

— Люджан, ти спечели най-високата чест за Акома — каза тя. — Доказа на тези чо-джа, че цуранската традиция не е насилието, както вярваха. Векове наред са виждали как цураните демонстрират лъжа. Разбираха всичко, което им казах, дори знаеха с магията си, че вярвам в убежденията си, но собственото им минало ги учеше, че такива актове на миролюбие са само встъпление към ново насилие и предателство.

Пое дълбоко дъх.

— Със своя кураж ти ни спечели отмяна на присъдата. Действията ти се съчетаха с думите ми и ги убедиха, че може би сме различни от своите предци. Магът чо-джа беше изумен от постъпката ти и прегледа камъка-памет, който ни остави Гитания. На него има записи от срещата ми с царицата на кошера в старите имения на Акома и нейните думи направиха впечатление.

— Присъдите ни са отменени? Ще си тръгнем свободни? — възкликна Люджан.

— И не само. — Очите на Мара заблестяха от гордост. — Ще ни се осигури безопасен преход през Турил до кораба ни и с нас, на връщане в Цурануани, ще пътуват двама магове чо-джа. Градът държава Чака-а реши да ни помогне. Надяват се, че освобождението на цуранските чо-джа може да бъде постигнато чрез императора. Заклех се да използвам своя пост, за да посреднича. Почти съм сигурна, че след като обясня на Ичиндар истините, които научихме, той няма да откаже.