Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Тя беше толкова уязвима, колкото и другите смъртни, всъщност дори повече, като се има предвид, че цялото й облекло се състоеше единствено от нелепо късата туника от червена коприна. Предвид скоростта й и пълната липса на броня, ако падне върху дърветата, моментално ще бъде разкъсана и нарязана на парченца.
Врани, в същото време, благодарение на нейния костюм, кожата й започва да гори от насрещните въздушни потоци и да се напуква на места, които рядко биваха изложени на такова въздействие. Но в крайна сметка тя смяташе да оцелее.
Амара отмести поглед от дърветата и събра мислите си, връщайки се към своите задължения. Тя погледна и видя, че каретата се е отдалечила малко от нея. После се огледа и установи, че дузина рицари, жадни за отмъщение за свалените си братя, я настигат, използвайки скоростта на свободното падане, за да излязат на дистанция, достатъчна, за да я поразят.
Амара изчака, докато те стигнат достатъчно близо над нея, рязко зави настрани и след това се втурна нагоре с цялата скорост, на която беше способна, надявайки се да се откъсне от тях. С това набиране нагоре и в тяхното състояние поддържането на подобно темпо може би щеше да им е прекалено тежко и те изобщо нямаше да успеят да продължат преследването.
Но не се получи така, както се надяваше Амара. Тези рицари летяха в близки триъгълници от по трима души във всеки — формация, която е трудна за поддържане без дълги тренировки съвместни полети. Въпреки че на водещия човек не му беше лесно да лети, тези по фланговете бяха много по-стабилни и им беше по-лесно да използват потока.
Крайният резултат от този строй беше, че двама можеха да си почиват, докато третият отмяташе по-тежката част от работата, като се сменяха през определено време. Това беше чудесно за дълги полети и означаваше, че тези хора са наясно с тънкостите на своя занаят.
Бързите рицари, които тя свали, сигурно бяха по-млади, по-малко опитни, вероятно от онези, които са били оставени в Калар, когато лорд Калар е започнал своята кампания. А тези сега явно бяха ветерани.
Едното крило я следваше с настойчива предпазливост, достатъчно близо, за да остава „на опашката“, но без изобщо да се опитва да я атакува. Другото крило предприе бавно, постепенно издигане, докато останалите започнаха да я притискат по фланговете и леко отпред.
Това си беше проблем и тя го знаеше. Вражеските рицари Аери използваха предпазливата, безмилостна тактика на вълча глутница. Бавно издигащото се крило в крайна сметка щеше да се издигне на всяка височина, каквато и да е тя, макар и прилагайки не толкова големи усилия.
Най-близката група почти й дишаше във врата и я принуждаваше да маневрира и да изразходва сили, докато те от време на време сменяха водача си с малко по-отпочинал рицар. Двете крила по фланговете я държаха „в клещи“ и я дебнеха да направи грешка, при което веднага щеше да стане лесна плячка на преследвачите, или докато издигащата се група не заеме положение за атака отгоре, при което най-вероятно щеше да хвърли сол в Сирус и да я изпрати на среща със смъртта.
В крайна сметка тя трябваше да се отърве от значителна част от останалите рицари Аери. Но докато те я преследваха, Калар с неговите Безсмъртни сигурно ще атакува каретата.
И Бърнард.
Амара стисна зъби, опитвайки се да измисли какво друго може да направи. Алени мълнии пронизаха облаците над главата й и последвалият гръм разтърси стомаха и гърдите й и болезнено удари по тъпанчетата й. Амара хвърли поглед към облаците.
— Оу — каза на глас, — това е ужасна идея — тя си пое дълбоко дъх. — Макар че мога да предположа, че нямам особен избор.
Тя кимна категорично и взе решение.
После отново призова Сирус и се понесе към гръмотевиците и кърваво-ярките мълнии в буреносните облаци на канимите.
Глава 50
Амара се потопи в гъстата мъгла и установи, че тя е страшно студена. Беше летяла през облачната покривка и преди, разбира се, но не и толкова леко облечена. Климатът на разположените по-ниско имения по това време на годината беше толкова задушливо-зноен, колкото никъде другаде в Империята, но този път слънцето сякаш беше отказало да затопли земята през изкуствените облаци.
Можеше да вижда в мъглата не повече от няколко десетки метра и при скоростта, с която летеше, беше все едно е сляпа. Което не й се отразяваше добре, особено като знаеше какво живее в тези магически облаци.