Републиката на крадците [bg]

— Е, не искам да ви казвам как да си вършите вашата работа, мастер Лазари — каза Епиталус, — но не трябва ли да сплашваме хората да гласуват за нас?

— Не ми трябват сплашени. Искам ги раздразнени. Хайде, Епиталус, как би се почувствал, ако десетина отровни змии се изсипят в дома ти в опит да бъдеш сплашен? Надувките не са свикнали да ги притискат. Дяволски ще се възмутят. Ще говорят за това на всичките си приятели и ще са първите, които ще гласуват срещу Черен ирис просто от злоба.

— Да, да — отвърна Епиталус, — може и да има хляб в това. Ами Йовиндус?

— И за него ще измисля нещо подходящо. Нека тенджерата да покъкри малко. — Локи се потупа отстрани по главата. — Къде е Никорос?

— Идвам, господа, идвам! — дългата черна плитка на Никорос се удряше във врата му, докато той бързо се качваше по стълбите на галерията и подаде комплект документи на Джийн. — Свежи като времето: всички доклади, които поискахте и нещо, хм, злополучно…

— Злополучно? — Джийн прехвърли документите, преди погледът му да се задържи върху един. Бръчките на челото му ставаха по-изразителни с всеки прочетен ред, а щом приключи, дръпна Локи настрани.

— Какво има?

— Официалният доклад на градската стража за ареста на Петосин Лусидус на Исас Меро — каза Джийн.

— Какво?

— Казва, че по сигнал на лашейнския легат Лусидус бил посетен от екип стражи, които открили в личната му конюшня два откраднати лашейнски коня за теглене на карета, разпознаваеми по клеймото…

— Кастрирани синове на джеремитски лайномети! — Локи взе доклада и го прегледа — Коварна кучка! Красива коварна кучка. Не може да ни остави да изпитваме гордост дори и за няколко дни. О, виж, поради притеснения за дипломатическата страна на ситуацията Лусидус ще бъде задържан в самостоятелна килия до приключването на изборите.