Друговремец [bg]

След това отново преминахме към разговори за настоящата реалност - Колъм, замъка, лова на елени и херцога.

- Изглежда приятен - отбеляза Джейми. Когато теренът стана неудобен, той слезе от коня и закрачихме, което правеше разговорите по-лесни.

- И аз така си помислих - отвърнах. - Но...

- О, да, не може да имаш вяра на това как изглежда някой - съгласи се той. - Но двамата добре се разбирахме. Често говорихме цяла вечер край огъня. Много по-умен е, отколкото изглежда, например - знае как го кара да изглежда гласът му и мисля, че го използва, за да се прави на глупец, а през цялото време умът му работи усилено.

- Хм. От това се боя. А ти... каза ли му?

Той сви рамене.

- Донякъде. Знае името ми, разбира се, от първото си посещение.

Засмях се, когато си спомних разказа му.

- А говорихте ли за едно време?

Той се усмихна широко, а крайчетата на косата му се понесоха край лицето му на есенния ветрец.

- Малко. Попита ме още ли имам нервен стомах. Гледах да не се издавам и му отговорих, че като цяло нямам, но точно сега май пак нещо се разболявам. Той се засмя и каза, че се надява това да не е голям проблем за прекрасната ми съпруга.

И аз се засмях. Точно в момента делата на херцога не ми се струваха особено важни, но един ден може би щяха да бъдат.

- Споделих му малко - продължи Джеми. - Че съм извън закона, но не съм виновен, макар и да нямам големи шансове да го докажа. Изглеждаше загрижен, но внимавах да не му споделям много от обстоятелствата, да не говорим за това, че има награда за главата ми. Още не бях решил дали да му доверя останалото, когато... е, старият Алек влетя като подгонен от орда демони и с Мърто поехме натам, откъдето беше дошъл.

- А къде е Мърто? След като се е върнал с теб.

Надявах се, че дребният мъж не се е сблъскал с Колъм или селяните в Крейнсмюир.

- Тръгна с мен, но неговото животно не можеше да се мери с Донас. Да, страхотно момче си ти, Донас.

Тупна червеникавия врат на коня, а животното изцвили и тръсна грива. Джейми ме погледна с усмивка.

- Не го мисли Мърто. Веселият скорец може и сам да се грижи за себе си.

- Весел скорец? Мърто? - Определението ми се струваше напълно неподходящо. - Мисля, че никога не съм го виждала да се усмихва. А ти?

- О, да. Поне дваж.

- А откога го познаваш?

- Двайсет и три години. Той ми е кръстник.

- А. Е, това обяснява някои неща. Не мислех, че ще тръгне да ме спасява заради мен самата.

Джейми ме потупа по крака.

- Разбира се, че ще тръгне. Харесва те.

- Ще го приема на доверие.

Бяхме стигнали до темата на скорошните събития, затова поех дълбоко дъх и попитах нещо, което много ме вълнуваше.