Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 286
Перейти на страницу:

3. Едрите земевладелци, и по – специално тези, които се възползват от репресивен труд (робовладелство, крепостничество или други непазарни условия на труда), почти навсякъде са авторитарни противници на демокрацията. Едно от най – важните прозрения на Барингтън Мур е необходимостта по един или друг начин да се отнеме властта на тази социална група, за да се утвърдят демократичните принципи.

4. Селячеството преследва объркани и понякога противоречиви политически цели. В много общества то е изключително консервативна група, която се придържа към традиционни социални ценности и е склонна да живее в подчинение под покровителството на земевладелската класа. Едно от най – ранните контрареволюционни движения е Селското въстание във Вендея през 1793 г., което се противопоставя на революционното правителство в Париж. Както в Гърция и Италия, селяните могат да бъдат мобилизирани от консервативни партии с помощта на клиентелистки методи. При подходящи обстоятелства обаче те биха могли да бъдат радикализирани и да обединят силите си с работническата класа като поддръжници на революцията. Именно те са пехотинците по време на болшевишката, китайската и виетнамската революции.

Тези четири групи са основните социални действащи лица, чиито взаимодействия определят хода на политическото развитие и демократичния преход през XIX в. В началото на този период почти всички най – развити страни по света са доминирани от последните две групи – земевладелската олигархия и селячеството. С развитието на индустриализацията селяните са принудени да напуснат провинцията и да се присъединят към работническата класа, в резултат на което в началото на миналия век са най – многобройната социална група. Вследствие на развитието на търговията средната класа започна да се разраства първоначално във Великобритания и САЩ, след това във Франция и Белгия, а в края на XIX в. в Германия, Япония и в други страни със „закъсняло развитие“. Тези развития подготвят почвата за мащабните социални и политически конфликти с настъпването на XX в.

ЦЕНТРАЛНАТА РОЛЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

Макар и полезна, една от слабите страни на аналитичната рамка на Маркс е използването на „класата“ като определяща променлива величина. Маркс понякога се отнася към социалните класи – буржоазия, пролетариат, феодали – като към политически участници, способни да вземат ясно формулирани целесъобразни решения. Всъщност социалните класи са интелектуални абстракции, полезни от аналитична гледна точка, но неспособни да осъществяват политически действия извън рамките на конкретни организации. Нововъзникнали социални групи могат да участват в политическия живот по най – разнообразни начини: чрез стачки и демонстрации, чрез медиите, а в днешно време и чрез социални мрежи като фейсбук и туитър. Гражданите могат да организират групи на гражданското общество за постигане на конкретни цели или за взаимна подкрепа. Но за да бъде ефективно, участието трябва да бъде институционализирано, което през последните два века се осъществява чрез създаването на политически партии.

Така че четирите изброени групи не могат се появяват на бял свят като организирани политически участници както Атина от главата на Зевс. Те трябва да бъдат мобилизирани политически и да представлявани от политически партии. Именно поради тази причина политическите партии са необходими за успеха на една демокрация независимо от факта, че не са предвидени от много ранни теоретици на демокрацията. Консервативни партии като торите във Великобритания или Немската имперска партия започват като елитни политически фракции, които едва по – късно са принудени да се организират в масови партии, за да могат да вземат участие в изборния процес. Средната класа е представлявана от различни либерални партии като либералите във Великобритания и Прогресивната партия, левите либерали и националлибералите в Германия. Работническата класа е мобилизирана под знамето на социалистически партии като британската Лейбъристка партия и Германската социалдемократическа партия, а в началото на миналия век възникват различни комунистически партии в периферията на политическия пейзаж на почти всички индустриализирани общества. Селяните са най – слабо организираната социална група, която до голяма степен изчезва от политическата сцена във Великобритания, САЩ, Дания и Швеция в края на XIX в., тъй като се превръщат в независими семейни стопанства или са прогонени от земите си. В Гърция и Италия селяните са представлявани от консервативни партии, които използват патронажни практики, за да ги контролират; в България те успяват да създадат своя собствена партия.

1 ... 203 204 205 206 207 208 209 210 211 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)