Политичестки ред и политически упадък [bg]

Макар и полезна, една от слабите страни на аналитичната рамка на Маркс е използването на „класата“ като определяща променлива величина. Маркс понякога се отнася към социалните класи – буржоазия, пролетариат, феодали – като към политически участници, способни да вземат ясно формулирани целесъобразни решения. Всъщност социалните класи са интелектуални абстракции, полезни от аналитична гледна точка, но неспособни да осъществяват политически действия извън рамките на конкретни организации. Нововъзникнали социални групи могат да участват в политическия живот по най – разнообразни начини: чрез стачки и демонстрации, чрез медиите, а в днешно време и чрез социални мрежи като фейсбук и туитър. Гражданите могат да организират групи на гражданското общество за постигане на конкретни цели или за взаимна подкрепа. Но за да бъде ефективно, участието трябва да бъде институционализирано, което през последните два века се осъществява чрез създаването на политически партии.

Така че четирите изброени групи не могат се появяват на бял свят като организирани политически участници както Атина от главата на Зевс. Те трябва да бъдат мобилизирани политически и да представлявани от политически партии. Именно поради тази причина политическите партии са необходими за успеха на една демокрация независимо от факта, че не са предвидени от много ранни теоретици на демокрацията. Консервативни партии като торите във Великобритания или Немската имперска партия започват като елитни политически фракции, които едва по – късно са принудени да се организират в масови партии, за да могат да вземат участие в изборния процес. Средната класа е представлявана от различни либерални партии като либералите във Великобритания и Прогресивната партия, левите либерали и националлибералите в Германия. Работническата класа е мобилизирана под знамето на социалистически партии като британската Лейбъристка партия и Германската социалдемократическа партия, а в началото на миналия век възникват различни комунистически партии в периферията на политическия пейзаж на почти всички индустриализирани общества. Селяните са най – слабо организираната социална група, която до голяма степен изчезва от политическата сцена във Великобритания, САЩ, Дания и Швеция в края на XIX в., тъй като се превръщат в независими семейни стопанства или са прогонени от земите си. В Гърция и Италия селяните са представлявани от консервативни партии, които използват патронажни практики, за да ги контролират; в България те успяват да създадат своя собствена партия.