![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Озадачаващият въпрос от гледна точка на руското политическо развитие е защо болярите сами се излагат на опасност, като предоставят на Иван тези специални правомощия. Единият възможен отговор е, че те, изглежда, не се чувстват способни сами да поемат властта и са ужасени от последствията, ако монархът не управлява със силна ръка. Такава възможност възниква при странното оттегляне на Иван от Москва. Руският страх от хаос и разпадане поради слаба държавна власт не е абсурден, защото точно това се случва през 1598 г., след като Фьодор, синът на Иван, умира без наследник, с което приключва династията Рюрикови и започва така нареченото Смутно време. Тормозена от глад и чужди нашествия, Московската държава се разпада, докато поредица от „лъже–Дмитриевци" се боричкат за трона. Изграденият от московските царе държавен апарат не е достатъчно силен, за да издържи продължителните наследствени междуособици, нито пък е възможно връщането към една по–децентрализирана форма на феодално управление след рухването на властта на царете. Резултатът е аномично насилие[179] и чуждо господство, на които поставя точка възходът на династията Романови през 1613 г.
Възходът на руския абсолютизъм не е предопределен от някаква вътрешна логика на руската култура. В руската история съществуват прецеденти на републикански институции от западноевропейски модел, както и на представителни събрания, които дават представа за алтернативните руски възможности. Град Новгород в далечния северозапад никога не бива завладян от монголите и е солидна търговска република през ранния апанажен период. Той е тясно интегриран с балтийската търговия и служи като портал за европейските стоки в Русия. Князът на Новгород е главнокомандващ на армията, но властта му е ограничена от „вечето“, или народното събрание, което избира кмет измежду градската аристокрация. Всички свободни граждани имат право на глас. Вечето контролира данъците, законите и външните работи на княжеството и може да свали княза. Дори в границите на града кварталите разполагат със значителна автономия при управлението на собствените си дела. През 1478 г. Иван III завладява Новгород и го включва в Московската държава. Той разпуска всички уникални републикански институции на Новгород. екзекутира много от лидерите им като предатели и изселва голям брой болярски и търговски семейства в други краища на царството cи.
Втората представителна институция е земският събор, съвет на благородниците, който има известни прилики с Генералните щати или кортесите на Запад. Земският събор не се свиква редовно, но играе решаваща роля в определени моменти при одобряването на начинания на Иван IV като войната с Ливония. През 1584 г. Земският събор одобрява възкачването на трона на Фьодор, сина на Иван IV, а този през 1598 г. предлага престола на регента Борис Годунов. Може би най–важният акт на земски събор е одобряването на Михаил Романов за цар през 1613 г., което поставя точка на Смутното време. През XVII в. съборът продължава да бъде свикван, за да одобрява войни и данъци, докато Петър Велики не го разпуска. Представителните институции изчезват от руската история до 1906 г., когато след Руско–японската война е учредена Думата, първият избран парламент на Русия.