V. [bg]

Нагоре, към височините на Монмартър и най-несигурната част на града. Ще завали ли? Парцаливите облаци бяха надвиснали като прокажени струпеи. Процеждащата се през тях светлина оцветяваше прическата й в неутрални жълто-кафяви тонове. Разпусната, косата стигаше до под кръста й. Но Мелани я носеше вдигната високо, с две големи изящни букли, които прикриваха ушите и гъделичкаха шията й.

Нейният папа̀ имаше гладък череп и пищни, гиздави мустаци. Всяка вечер тя се промъкваше тихичко в спалнята на родителите й, тайнственото място с обвити в коприна стени. И докато Мадлен разресваше косата на маман в другата стая, Мелани лежеше до него в широкия креват, а той я докосваше по най-различни части на тялото и тя се извиваше, полагайки върховни усилия да не издаде нито звук. Това бе тяхната игра. Една вечер, докато навън гърмеше и святкаха мълнии, мъничка нощна птица кацна на перваза и се загледа в тях. Колко отдавна бе това! В края на лятото, както и днес.

Тогава живееха в семейното нормандско имение Сер Шод, някога фамилна къща на древен род, чиято кръв отдавна се бе превърнала в бледа жлъч и изпарила в мразовитото небе над Амиен. Домът, построен по времето на Анри ІV361, бе просторен, но не особено впечатляващ, както и голяма част от архитектурата на онзи период. Тя винаги бе искала да се плъзне по мансардния покрив: да започне от върха и да се спусне надолу по първия полегат склон. Полата й ще се вдигне и оголи бедрата, а краката й в тъмни чорапи ще се извиват матово на фона на осветените от нормандското слънце множество комини. Високо над брястовете и скритите под короните им езерца с дремливи шарани ще полети Мелани и оттам, отгоре, маман, която удивено я гледа изпод чадърчето, ще прилича на мъничко петънце. Често си бе представяла усещанията: стремителното приплъзване на керемидите под стегнатата и твърда извивка на дупето й, гъделичкащата ласка на вятъра, милващ младите гърди под блузата. И след това покривът прави чупка и от нея започва последният най-стръмен склон, откъдето връщане назад няма, триенето между тялото и керемидите намалява, движението ускорява, Мелани се премята и оплита в роклята, навярно дори съумява да я разкопчее и захвърли настрана и да види как тя отлита, пърхайки като черно хвърчило. От съприкосновението с издатините на керемидите зърната на гърдите й сърдито ще почервенеят, ще се напрегнат и втвърдят. Ще успее да съзре на корниза готовия за отлитане гълъб и да усети вкуса на попадналия в устата й кичур коса. Ще извика силно и…