Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 261
Перейти на страницу:

Мелани се бе отдалечила в десния край на сцената. Итагю стоеше в центъра, жестикулираше оживено и декламираше нещо възторжено, докато същевременно вляво на сцената Сетин, покачен на своята подвижна стълба, тананикаше някаква вариететна песничка.

Забележително нововъведение ще бъде използването на механични кукли, изпълняващи ролите на прислужниците на Су Фен.

— Изработва ги един немски инженер — поясни Итагю. — Великолепни създания: една от тях даже ще разкопчава одеждите ти. Друга ще свири на цитра, тоест, ще се прави, че свири, а музиката ще идва от оркестъра в трапа. Но те се движат тъй грациозно! Изобщо не можеш да кажеш, че са някакви механизми.

Слушаше ли тя? Разбира се: но с половин ухо. Застанала малко непохватно на един крак, Мелани се наклони и почеса прасеца си, разгорещен под черния чорап. Сатин я наблюдаваше жадно. Тя усещаше как буклите неспокойно потъркват шията й. За какво говори той? Някакви механични кукли…

Мелани погледна небето през един от страничните прозорци. Господи, кога най-после ще завали!?

Стаята бе гореща и душна. В единия ъгъл бе проснат манекен без глава. Стари театрални афиши бяха разпръснати по пода, върху кревата и закачени с кабарчета по стените. Веднъж й се стори, че долавя далечен тътен от гръмотевица.

— Ще репетираме тук — каза Итагю. — Две седмици преди премиерата ще се преместим в театър „Венсан Кастор“, за да усетим как е сцената. — Той използваше охотно театрален жаргон. До неотдавна Итагю бе работил като барман недалеч от „Плас Пигал“.

Останала сама, Мелани лежеше на кревата и съжаляваше, че не знае някаква молитва за дъжд. Добре, че не се вижда небето. Може би две-три от неговите пипала вече докосваха покрива на кабарето. Някой потропа на вратата. Тя предвидливо я бе заключила. Бе уверена, че това е Сатин. Скоро чу руснакът и Итагю да излизат през черния вход.

Не можеше да заспи: отворените й очи гледаха все същия матовосив таван, където точно над леглото бе окачено огледало. Не го бе забелязала преди. Отпусна ръце край тялото и раздвижи бавно крака, докато ръбът на синята пола се вдигна много над края на чорапите. И остана да лежи така, съзерцавайки в огледалото контрастния преход от черното на чорапите към нежната белота на бедрата. Папа̀ често казваше: „Много хубави крака имаш, като на танцьорка“. Мелани просто изнемогваше без дъжд.

Почти обезумяла тя скочи от кревата, съблече блузата, полата, бельото и отиде бързо до вратата, само по черни чорапи и бели тенисни обувки. Някъде по пътя бе успяла да разпусне косата си. В съседната стая откри реквизита за „Похищението на китайските девици“. Тя коленичи до огромния сандък и започна да търси костюма на Су Фен. Усещаше косата си, натежала и почти течна, да струи по протежение на гърба и гъделичка долните й бузи.

Обратно в горещата стая, стиснала здраво очи, Мелани бързо свали обувките, чорапите и прибра косата си на тила с помощта на обсипан с пайети кехлибарен гребен. Без дрехи тя не беше красива. Видът на собственото й голо тяло я отвращаваше. Затова не отвори очи, докато навличаше избродираното с дълги изящни дракони (по един на всеки крак) светложълто копринено трико, и обуваше сандалите с лъскави стоманени катарами и причудливо кръстосващи се ремъчета, които стигаха чак до колената. Гърдите й оставаха непристегнати. Тя обви плътно около бедрата си долната фуста, която се закопчаваше с трийсет и две кукички от талията до горната част на бедрата и оставяше гарниран с кожа дълъг шлиц, за да може да танцува. И накрая пъстрото като дъга полупрозрачно кимоно, разкрасено с лъчисти слънца и концентрични вишневочервени, златисти, бледолилави, и тропическо-зелени кръгове.

Отново легна на голия матрак, с разпръсната като ореол около главата й коса, останала без дъх от собствената си красота. Да можеше папа̀ да я види сега!

Манекенът в ъгъла се оказа изненадващо лек и Мелани го придърпа без усилие на кревата. После вдигна почти вертикално колена и с неподправен интерес видя в огледалото на тавана как прасците й се кръстосаха около гипсовата му талия. Високо между бедрата усети през коприната с телесен цвят хладината на гипсовите хълбоци и здраво ги стисна. Нащърбеният люпещ се горен край на шията му опираше в гърдите й. Тя изпъна пръстите на краката и започна да танцува в хоризонтално положение, опитвайки да си представи как ще изглеждат прислужниците й.

Довечера щеше да има прожекция на вълшебни картинки. Итагю седеше на уличната маса пред кафене „Уганда“ и пиеше абсент с вода. Смяташе се, че напитката е афродизиак, но на Итагю тя оказваше напълно противоположно въздействие. Той наблюдаваше как една от танцьорките, негърка, оправя чорапа си. В момента мислеше само за франкове и сантими.

1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)