За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXI
За това, че не трябва да се решават според държавното право въпроси, отнасящи се до международното право
Обществените закони изискват всеки човек да се подчинява на углавния и гражданския съд на страната, в която се намира, и нарушението на законите от негова страна да се отнася до господаря.
Чрез международното право е установено господарите да си изпращат посланици, при което според самата природа на нещата не може да бъде допуснато тия посланици да зависят от господаря, при който са изпратени, или да се подчинява на неговия съд. Те са гласът на господаря, който ги е изпратил, и тоя глас трябва да бъде свободен. Никаква пречка за тяхната дейност не трябва да има. Те могат често да не се харесат, защото говорят от името на независим човек. Би могло да им се приписва престъпление, ако можеха да бъдат наказвани за престъпления; биха могли да им се измислят дългове, ако можеха да бъдат задължавани за дългове. Господарят — личност, горда по природа, им говори с устата на човек, който трябва да се бои от всички. Затова по отношение на посланиците трябва да се следват правила, извлечени от международното, а не от държавното право. Но ако те злоупотребят със своето положение на представители, те трябва да бъдат лишени от това положение и върнати в страната си; може дори те да бъдат обвинени пред господаря, който в този случай е техен съдия или техен съучастник.
Глава XXII
Нещастната участ на инката Атуалпа
Принципите, които току-що установихме, са били жестоко нарушени от испанците. Инката Атуалпа е можел да бъде съден по законите на международното право; а те са го съдили въз основа на държавното и гражданското право. Обвинили го, че причинил смъртта на няколко свои поданици, че имал много жени и т. н. Но върхът на безумието било дето са го осъдили въз основа на държавните и гражданските закони не на неговата, а на тяхната страна.
Глава XXIII
За това, че ако по някаква причина общественият закон руши държавата, трябва да се действува по друг закон, който да запазва държавата и който понякога става международен закон
Когато общественият закон, установил в държавата някакъв ред за унаследяване на престола, започне да оказва рушително действие върху политическия организъм, за който е бил създаден, не трябва да има съмнение, че друг обществен закон не може да измени тоя ред; и че вторият закон ще противоречи на първия; в основата си той ще бъде в пълно съгласие с него, защото и двата закона ще зависят от един и същ принцип: че благото на народа е върховен закон.
Аз вече казах, че една голяма държава, станала прибавка към друга, обезсилва и себе си, и държавата, под зависимостта на която е изпаднала. Знае се, че е в интерес на всяка държава да има държавния глава при себе си, за да може доходите добре да се администрират и парите да не излизат навън, за да обогатяват други страни. Важно е този, който е задължен да управлява, да не се увлича в чуждите порядки; те са по-неподходящи от тези, които са се установили вече в неговата страна; освен това хората здраво се придържат към своите закони и обичаи; тези закони и обичаи създават благополучието на всеки народ; рядко се случва те да бъдат променени без големи сътресения и кръвопролития, както доказва това историята на всяка страна.
От това следва, че ако наследникът на престола на една голяма държава е господар на друга голяма държава, първата може да го лиши от престолонаследство, защото за две държави е полезно редът за унаследяване на престола да бъде променен. Така руският закон, издаден в началото на царуването на Елисавета, много благоразумно е лишавал от наследствени права всеки наследник, на когото е принадлежала друга монархия; така португалският закон е отхвърлял всеки чужденец, който е претендирал за престол заради произхода си.