Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

ТИРИОН

Варис стоеше над мангала и грееше меките си длани.

— Изглежда, Ренли е убит по най-жесток начин насред огромната си армия. Гърлото му е било срязано от ухо до ухо с меч, който е преминал през стоманата и костта като през сирене.

— От чия ръка е убит? — запита Церсей.

— Хрумвало ли ви е някога, че многото отговори са равносилни на никакъв отговор? Моите осведомители не винаги са толкова високопоставени, колкото би ни се искало. Когато един крал умре, слуховете никнат като гъби на тъмно. Според един коняр Ренли бил заклан от рицар на собствената му Гвардия на дъгата. Една перачка твърди, че Станис се промъкнал в ядрото на братовата му войска с магическия си меч. Няколко войници са убедени, че жена е извършила ужасното деяние, но си противоречат за името на жената. Девица, чиято любов Ренли отхвърлил, твърди един. Лагерна повлекана, взета да му достави удоволствие в навечерието на битката, казва втори. Третият намеква, че е възможно да е самата лейди Кейтлин Старк.

Кралицата не остана доволна.

— Трябва ли да ни губиш времето с всеки слух, който глупците разправят?

— Вие ми плащате добре за тези слухове, кралице.

— Плащаме ти за истината, Варис. Запомни го, иначе този малък съвет може да стане още по-малък.

Варис се изкиска нервно.

— Както сте тръгнали, вие с вашия благороден брат скоро ще оставите Негова милост без никакъв съвет.

— Смея да кажа, че кралството би могло да преживее и с няколко съветници по-малко — каза с усмивка Кутрето.

— Скъпи ми, скъпи Петир — закима Варис, — не се ли безпокоите, че вашето име може да е следващото в списъчето на Ръката?

— Преди вас ли, Варис? Не бих могъл да мечтая за това.

— Може пък да станем братя на Вала заедно. — Варис се изкикоти.

— По-скоро, отколкото би ти харесало, евнух такъв, ако следващите ти думи не съдържат нещо полезно. — Ако се съдеше по погледа й, Церсей беше готова да кастрира Варис отново.

— Това да не е някаква уловка? — попита Кутрето.

— Ако е така, значи е изключително хитра уловка — каза Варис. — Мен определено ме хвана в клопката си.

— Джоф ще се разочарова — каза Тирион. — Толкова хубав кол пазеше за главата на Ренли. Но чието и да е деянието, трябва да приемем, че зад него стои Станис. Ясно е, че той печели. — Новината не му харесваше; беше разчитал братята Баратеон да се изтощят един друг в кървава битка. Лакътят му, където го беше фраснал онзи боздуган, пулсираше. Случваше се понякога при влажно време. Стисна го, макар и без полза, с ръка и попита: — Какво е станало с войската на Ренли?

— По-голямата част от пехотата му остава при Горчив мост. — Варис седна на масата. — Повечето лордове, които тръгнаха с лорд Ренли към Бурен край, са преминали със знамената и мечовете си на страната на Станис, с цялата си конница.

— Водени от Флорент, обзалагам се — каза Кутрето.

Варис му хвърли превзета усмивка.

— И ще спечелите, милорд. Лорд Албстер всъщност пръв е прегънал коляно. Мнозина са го последвали.