Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Какви основания смяташ да им дадеш?

— Златни основания — веднага предложи Кутрето.

Варис цъкна с език.

— Скъпи ми Петир, вие, разбира се, не допускате, че тези горди владетели и благородни рицари могат да се купят като пилета на пазара.

— Били ли сте напоследък по пазарите ни, лорд Варис? — попита Кутрето. — Смея да твърдя, че ще ви е по-лесно да купите лорд, отколкото пиле. Разбира се, лордовете кудкудякат по-гордо от пилетата и се мусят, ако им предложиш жълтици като търговец, но рядко отхвърлят дарове… почести, земи, замъци…

— Подкупите могат да склонят част от по-дребните владетели — каза Тирион, — но в никакъв случай Планински рай.

— Вярно е — призна Кутрето. — Ключът тук е Рицарят на цветята. Мейс Тирел има двама по-големи синове, но Лорас винаги е бил любимецът му. Ако спечелите него, Планински рай е ваш.

„Да“ — помисли Тирион.

— Изглежда, трябва да се поучим от покойния лорд Ренли. Можем да спечелим съюза на Тирел, както го направи той. С женитба.

Варис схвана най-бързо.

— Смятате да ожените Джофри за Марджери Тирел.

— Да. — Младата кралица на Ренли беше на не повече от петнадесет, доколкото помнеше… по-голяма от Джофри, но две-три години не бяха нищо, толкова беше чистичко и спретнато, почти го вкусваше.

— Джофри е сгоден за Санса Старк — възрази Церсей.

— Брачните договори могат да се прекратят. Каква е ползата да женим краля за дъщерята на един мъртъв предател?

— Можете да изтъкнете на Негова милост, че домът Тирел е много по-богат от Старките и че за Марджери се говори, че е хубава… и добра в леглото освен това — каза Кутрето.

— Да — каза Тирион, — на Джоф това би трябвало да му хареса.

— Синът ми е твърде малък, за да го интересуват подобни неща.

— Така ли мислиш? — попита Тирион. — Той е на тринайсет, Церсей. На същата възраст аз се ожених.

— И посрами всички ни. Джофри е направен от по-фина тъкан.

— Толкова фина, че накара сир Борос да съдере роклята на Санса.

— Беше се ядосал на момичето.

— Ядосал се беше и предната вечер на готварчето, че разля супата, но не го съблече гол.

— Тук не ставаше въпрос за разлята супа…

„Не, тук ставаше въпрос за хубави цици.“ След онази случка в двора Тирион беше обсъдил с Варис дали не могат уредят Джофри да посети дома на Чатая. Надяваше се, че вкусът на медеца й ще подслади малко хлапака. Можеше дори благодарност да изпита, боговете да не дават дано, но Тирион нямаше нищо против малко благодарност от страна на своя суверен. Но трябваше да се уреди тайно, разбира се. Най-трудната част беше да го отделят за малко от Хрътката.

— Кучето все върви по петите му — беше изтъкнал той пред Варис, — но всички хора спят. А някои освен това играят комар, ходят по курви и навестяват кръчми.

— И Хрътката ги прави тези неща, ако това е въпросът ви.

— Не — каза Тирион. — Въпросът ми е кога.

Варис опря пръст на меката си буза и се усмихна загадъчно.

— Милорд, някой по-подозрителен от мен би си помислил, че искате да разберете кога Сандор Клегейн не пази крал Джофри, за да може по-лесно да се навреди на момчето.