Градът на златната сянка

Както и да е, хората от ТБГ — или поне някои от техните инженери — от време на време наричаха тази нова мрежа Адърланд. Като motherland без началното „т“. Мисля, че беше шегичка, ала не проумявах смисъла. Ние с Мелани и още някои хора се опитвахме да се сетим за какво ли ще се използва — бяхме решили, че ще е нещо като огромен ВР-тематичен парк, мрежова версия на Дисни — кошмар, който с всеки ден все повече се разраства в Калифорнийския залив, — но изглеждаше прекалено мощна дори и за нещо подобно. Дирструуп постоянно ни повтаряше, че си губим времето, че трябва просто да млъкнем и да си приберем парите — честно да си призная, много бяха. Обаче в целия този проект имаше нещо наистина шантаво и тъй като десетина години след приключването на работата ни все още никой нищо не беше огласил, всички си признахме пред себе си, че не е било комерсиално начинание. Реших, че е било нещо, свързано с властите — „Телеморфикс“ винаги са поддържали дружески отношения с властите, особено с американските, разбира се. Уелс винаги е знаел интереса си.

— Ами тогава какво е било? — попита Рени. — И защо някой ще убива приятелите ви, за да го запази в тайна? И нещо важно за мен — каква връзка има това с малкото ми братче? Сюзън ван Блийк е говорила с вас, господин Сингх. Какво ви каза тя?

— Ей, сега ще стигна до там. Задръж малко. — Старецът протегна ръка към нещо, което не се виждаше. След миг в ръката му се появи чаша. Отпиваше дълго, на пресекулки. — Стаята не е „жива“ — обясни той. — Само аз съм жив. Така е по-добре — примлясна той. — Добре, стигнахме и до вашата част. Сюзън е имала известен късмет, докато е изследвала този ваш смахнат град. Сградите имали някои странни малки елементи от ацтекски тип — според архитектурната програма, която е използвала, — мънички детайли, неща, които само експертна система би могла да забележи. Така че взела да издирва хора, които се занимавали с това, с надеждата да намери някой, който би могъл да й помогне да определи що за град е това.