Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Накор погледна нагоре. Никой не чу демонския рев, но го усетиха.
— Той е тук.
Томас кимна, стиснал златния меч. Обърна се към Пъг и каза:
— Не съм си давал сметка колко ми липсваше това.
— Искрено съжалявам, че трябва да го използваш — отвърна Пъг.
— И аз — каза Миранда.
Всички зачакаха, докато демонът се прокрадваше над града, търсейки източника на своя глад.
— Може пък да не ни намери — подхвърли Накор.
— Обзалагаш ли се? — попита Миранда.
Накор се ухили.
— Не.
— Ако не се сети как да се измести в пространството и времето, може да ни търси с години и да не ни намери — каза Пъг.
— Ако е тъп — може би — каза Накор. — Но мисля, че Безименния ще го насочи във вярната посока.
— Правилно — каза Миранда. — Не е трудно да се сети човек.
Отново усетиха как демонският гняв разтърси стените на пещерата.
Миранда погледна Калис — той стоеше с притворени очи и с длани върху Камъка на живота. Той се беше смалил наполовина и пръските зелена енергия не спираха да струят от него. Миранда погледна Накор и възкликна:
— Ама ти изглеждаш по-млад!
Накор се ухили.
— А по-хубав ли съм?
Миранда се засмя.
— По-хубав едва ли, но наистина изглеждаш по-млад.
— От Камъка на живота е — каза Пъг. — Подмладява ни.
Миранда набръчка чело.
— Това го обяснява — каза тя и сложи ръка на стомаха си.
— Кое? — попита Накор.
— Спазмите. Не съм ги имала от сто и петдесет години.
Накор се засмя.
Изведнъж залата се изпълни с яростен рев, отекнал през скалите отгоре.
— Мисля, че вече е съвсем близо — каза Накор.
Ерик стоеше на стената над главната порта. Към външната стена търкаляха огромен таран и Манфред извика:
— Огън!
Катапултите изхвърлиха порой от камъни и много от атакуващите бяха съборени, но таранът продължи да се търкаля към тях. Беше с дървен покрив, предпазващ мъжете отдолу, и Манфред каза:
— Ако пробият портата, ще влязат във вътрешния град. Не можем да се бием от къща на къща. Ще трябва да отстъпим до цитаделата.
— Подкрепленията идват — напомни му Ерик.
— Дано да дойдат до час — каза Манфред. — Иначе ще ни надвият. — Обърна се и извика: — Масло!
От стената се изляха котли с врящо масло и то засипа огнената си смърт върху хората долу. Отекнаха крясъци и част от нападателите отстъпи, но нова вълна се втурна към стената със стълби за катерене.
— Залегни! — извика Грейлок и Ерик и брат му реагираха инстинктивно — снишиха се зад стената, докато над главите им профучаха стотици стрели.
Неуспелите да реагират нададоха крясъци и от стената по градските улици отзад западаха трупове.
— Ако твоите подкрепления не дойдат в следващите десет минути, давам заповед за изтегляне — каза Манфред.
Свит до него, Ерик отвърна:
— Не могат да дойдат за десет минути.
— Тогава да започнем организирано изтегляне. — Манфред се обърна към един сержант. — Предай на хората да се изтеглят по отделения. Начало от южната стена. Поведете ги към Висока улица. Отстъпваме с бой. Унищожете катапултите. Не можем да позволим да ги обърнат срещу нас.
Чу се тътен на копита и Ерик надникна между две бойници. Към портата напираше ескадрон сааурски конници.
— Манфред, отвори ли се тази порта, през нея веднага ще нахлуе сааурската конница! — каза Ерик.
Манфред също погледна над стената.
— Винаги съм се чудел как ли изглеждат… — Очите му се разшириха. — Майко на боговете!
— Да напускаме веднага — каза Ерик.
Манфред се съгласи и заповяда на сержанта:
— Гърмете катапултите, след това — пълно изтегляне. Всички към цитаделата!
Заповедта се предаде и лъкометците започнаха да стрелят, а мъжете с прътите да избутват стълбите. Но скоро след като изтеглянето започна, стълбите се вдигнаха отново и нашествениците започнаха да се катерят.
Манфред и Ерик бързо се спуснаха по каменните стъпала на улицата. Хаосът вече се вихреше. Малцината цивилни, оказали се твърде опърничави или твърде глупави да се евакуират навреме, тичаха към цитаделата. Изтеглянето заприлича на панически бяг.
— Да си виждал Грейлок? — извика през врявата Манфред.
— Не, откакто тръгна да поеме южната стена.
— Дано е стигнал — каза Манфред. Една стрела се заби в земята на няколко пръста от ботуша му и той подскочи.
Ерик го сграбчи за ръкава и силно го дръпна наляво, като едва не го събори. Още три стрели прелетяха през мястото, където бе стоял допреди миг.