Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Благодаря — изпъшка Манфред, докато завиваха на ъгъла.
— Стрелците обикновено действат на групи — каза Ерик.
Затичаха по улицата и свиха надясно, после отново наляво, и Ерик видя най-високата кула на цитаделата. Улиците продължаваха стръмно нагоре към стария замък и докато стигнат Висока улица, всичко наоколо им беше пълно с изпаднали в ужас бегълци, останали без дъх войници и мъже, понесли ранените си другари.
— Отворете път! — извика някой и Ерик разбра, че войниците на Даркмоор са познали Манфред. — Баронът е тук! Направете път!
Стигнаха до подвижния мост. От двете му страни стояха войници и трескаво пропускаха преминаващите.
Ерик и Манфред се сринаха изтощени върху камъните на двора и няколко войници притичаха на помощ.
— Вода — изпъшка баронът.
Ерик каза задъхано:
— Бях забравил колко е изморително да тичаш по нанагорнище.
— Аз пък изобщо не го знаех — каза Манфред.
Донесоха ведро с вода и Манфред пи, след което го подаде на Ерик, който отпи и изля останалото върху гърдите си.
— Сержант! — извика Манфред.
— Да, милорд?
— Заповед за наблюдателя горе. Щом види врага в другия край на Висока улица, вдигате моста.
— Манфред, не може да чакаш толкова дълго — каза Ерик. — Трябва да го вдигнат сега, иначе няма да им стигне време. — Посочи човешкия поток, гражданите с тътрещите се коли, кретащите едва-едва стари мъже и жени, които се мъчеха да минат през портата и само си пречеха. — Виж!
Манфред оцени положението и каза на сержанта:
— Вдигайте моста. Които останат от другата страна, да тичат към източната порта. Не можем да го държим повече спуснат. Всеки да се спасява както може.
И двамата знаеха, че оставането извън цитаделата е равносилно на смъртна присъда.
Манфред стана и махна на Ерик да го последва.
— Трябва да докладвам на принца.
Ерик се надигна и тръгна след брат си. Затътриха се през централния вход към цитаделата и чуха зад себе си гневните викове и сърцераздирателните молби на онези, които бяха принудени да останат отвън.
Влязоха в кабинета на принца и той попита:
— Пълно изтегляне?
— Всички се придвижват насам — каза Манфред.
Патрик погледна Ерик.
— А Грейлок?
Ерик посочи към града.
— Там някъде е.
— Проклятие! — Принцът погледна през прозореца и видя огньовете, вдигащи се по външните улици на града. — Има ли поне едно добро нещо във всичко това?
— Доброто е, че сега се бият на три фронта — каза Ерик. — Имаме хора по хребетите с джуджетата и елфите, които ще ги жилят по фланговете, и ако успеем да удържим до заранта, ядрото на армията на Изтока ще е тук.
Принцът им даде знак да седнат и Манфред каза:
— За съжаление армията на Изтока ще е от другата страна на градските стени и ако някой не се промъкне да им отвори портите, можем да имаме сериозен проблем.
Ерик го погледна и попита:
— Манфред, да имаш някой таен проход до източните порти?
Манфред поклати глава.
— Съжалявам, но такава хитрост не е предвидена. Палатът е нашарен с дупки и проходи, но старите градски стени са само солиден каменен зид с вградени в тях складове. Ще трябва да изчакаме до съмване и ако се наложи, можем да опитаме контраатака и да вземем най-източната до цитаделата порта, за да вкараме армията.
— Но ни чака много дълъг следобед и още по-дълга нощ.
Патрик запази спокойствие пред лицето на всички тези лоши вести.
— Искам от вас доклад за положението, колкото може по-скоро. Двамата с Ерик оценявате колко от хората ни са се изтеглили, колко според вас може все още да се сражават отвън из града и какво ни е нужно, за да опазим цитаделата. Храната и водата не са проблем, стига всичко това да се реши за един ден.
Ерик и Манфред станаха едновременно, поклониха се на принца и напуснаха. Отвън Манфред каза:
— Знам разположението на частите, зачислени към замъка, затова ще започна с тях. Ти иди в двора, виж кои са се събрали там и ги организирай.
Ерик се усмихна.
— Слушам, милорд.
Манфред го погледна.
— Майка все се боеше, че ще се опиташ да узурпираш титлата ми. Точно сега ти я давам.
Ерик се усмихна.
— Не, благодаря. Тогава аз ще трябва да изкачвам всички тези стъпала до кулите.
— Практичен човек, както подозирах. — Манфред се обърна и бързо се заизкачва по стълбите към горния етаж на цитаделата, а Ерик се запъти към двора.
Изведнъж стана тихо.
Пъг вдигна ръка и сякаш се вслуша в нещо.
Демонът беше в залата.
— Не знаех, че демоните могат да се транспортират — прошепна Накор.