Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик се огледа, видя момчето, което държеше коня му, и му даде знак да го доведе. После каза на Джедоу:
— Изпрати патрул по фронтовата линия и се погрижи да не се изкачат повече до хребета. Отивам в Даркмоор да съобщя на Патрик за пристигането на джуджетата и елфите.
След което се метна на коня си и извика:
— Крал Долган…
— Само Долган е достатъчно — прекъсна го Долган. — Няма нужда от титли.
— Долган, колко души са с теб?
— Триста джуджета и двеста елфи. Достатъчно за една хубава битка.
Ерик се усмихна.
— Чудесно. — Обърна се към Харпър. — Дръжте тук, докато се върна.
— Слушам, сър!
Ерик препусна на юг и по пътя си се увери, че щурмът на елфите и джуджетата по северния фланг на врага е спрял атаката и че фронтът се е стабилизирал.
След час стигна Даркмоор. Само една укрепена барикада при северната порта предлагаше достъп до крепостта. Врагът беше подпалил всяка сграда в западните предградия, а постройките на север бяха изоставени.
Отиде право в заседателната зала на принца и докладва за пристигането на джуджетата и елфите.
— Разбирам — каза принцът. — През целия ден понасяме силен натиск. — Посочи една от картите. — Докато вие сте освобождавали северния фланг, получавахме донесения от юг за същото оттегляне на вражески сили и при тях…
— Джуджетата от Дорджин — каза Ерик.
— За това и сами се досетихме. Точно това е довело до неудържимия натиск в центъра. — Принцът заби пръст върху петното, изобразяващо Даркмоор. — Ето тук атаките се усилват и скоро ще отстъпим външната стена.
Ерик огледа залата. Беше единственият офицер — останалата част от помещението беше пълна с вестоносци и писари. Позволи си да подхвърли:
— А армията на Изтока?
— Изпратих заповед да доведат основната част от армията, но няма да са тук преди утре заранта — каза Патрик и посочи друга карта, показваща плана на града. — Ето тук имаме три слаби пункта. — Очерта с пръст цялата защита на града и застрашените участъци. Ерик пресметна наум.
— Позволете да смъкна от хребета един взвод от северния фланг и да запушим ето този пробив. — Той посочи средния от трите. — Ако успеем да запушим тук, можем да преместим сили към който и да е от фланговете, ако се наложи.
— Можеш ли да доведеш навреме един взвод?
Ерик махна на един от вестоносците и каза:
— Ако ваше височество позволи…
Принц Патрик кимна.
Ерик нареди на младежа:
— Иди на север с най-бързия кон, който намериш, и предай на сержант Джедоу Шати да дойде тук с толкова главорези, колкото Харпър може да задели. Той ще разбере.
Вестоносецът излезе на бегом от залата, а Патрик каза:
— А раните ти?
Ерик погледна превръзката на лявата си ръка и около кръста и отвърна:
— Малко съм неопрятен. Нищо ми няма.
Патрик се усмихна.
— Не изглеждаш добре, капитане, но ще приема уверенията ти.
В този момент в залата влезе Грейлок — мръсен, потен и оплискан с кръв.
— Резервите ми трябват веднага, ваше височество.
Патрик сви рамене.
— Взимай ги. Нямаме какво да губим.
— Аз отивам с генерала — каза Ерик. — Струва ми се, че всеки меч ще е нужен на стената.
Патрик извади меча си и каза:
— Точно така.
Внезапно Грейлок сграбчи принца на Крондор за туниката. Да посегнеш на кралска особа беше смъртно оскърбление, но в този момент той не се чувстваше като генерал, оскърбил своя суверен — беше старият мечемайстор на Даркмоор, обучаващ един импулсивен новобранец.
— Ваше височество, вашият пост е тук. И ако позволите да ви убият, а ние спечелим тази война, ще ми е много трудно да го обясня на краля и бих предпочел да си спестя този разговор с баща ви. Бъдете добро момче и си вършете вашата работа, а ние ще си свършим своята. — Пусна туниката на Патрик, след което избърса въображаемото петънце на ревера му и каза: — Да, сега е добре. — Обърна се към вратата и подкани: — Е, тръгваме ли?
Демонът се спусна с рев към изоставения град Сетанон. Предизвика с воя си всеки, който би дръзнал да му попречи, но никой не му отвърна.
Джакан кацна пред една рухнала порта, водеща към опожарена цитадела. Огледа се, но не видя никого.
Нещо го зовеше и той изпитваше безсилие, че не може да намери произхода на властния зов. Обърна се и изрева предизвикателно към всички посоки на света. Не му отвърна никой.
С яростен писък, отправен към небесата, той се впусна да търси, да намери нещо, с което да се срази, някого, когото да убие, източника на онзи зов, който пееше в него, теглеше го към някаква цел, която той не разбираше, но която го изпълваше с глад, надвишаващ всичко, което бе изпитвал досега. И изведнъж го споходи една мисъл. Демонът не осъзна, че мисълта не е негова, че едно огромно и зло същество от невъобразимо разстояние се протегна, за да всади в ума му знание как да стигне до Камъка на живота.