Фурията на курсора

В момента, в който тя профуча покрай тях, бързото й движение се превърна във вихър, който ги завъртя странично спрямо равнината на тяхното движение и разпръсна половин дузина рицари Аери като сухи листа от есенен вятър. Тактиката едва ли беше оригинална, а и всеки рицар Аери имаше сериозно обучение, което да му позволи бързо да се върне към преследването, внезапно прекъснато от подобна буря.

Но това обучение изобщо не предвиждаше противодействие на подобна тактика по време на полет само на десет-петнадесет фута над върховете на дърветата, докато Върховни лордове и лейди се борят за влияние над ветровете, при това в края на изтощително преследване, което вече беше намалило броя им до по-малко от половината от първоначалния.

По-уморените рицари Аери щяха да се възстановят и да ги настигнат след броени секунди.

Но Амара не им даде толкова време.

От въздушния поток, създаден от нея, мъжете попаднаха в неконтролируема спирала. Тя чу гаден тъп пукот, когато един от тях удари твърдия ствол на особено висок дъб. Що се отнася до останалите, четирима от тях паднаха в гъсталака, но поради високата им скорост крехките горни клони на дърветата се огънаха и ги пропуснаха, когато се блъснаха в тях.

Ако имат много, много късмет и успеят да избегнат сблъсък с дебелите клони на дърветата, те дори биха могли да оцелеят от падането.

Последният от рицарите Аери, благодарение на Амара, беше захвърлен нагоре при стълкновението с бурния насрещен въздушен поток — но той възстанови равновесието си дори по-бавно от курсора.

Докато беше зает, Амара отново пресече траекторията на полета му и насочи меча си към гърба му. Острието беше идеално остро и звената на разсечената броня се разлетяха от удара. Нанесената рана не беше дълбока, но шокът и болката бяха достатъчни, за да разсеят рицаря и той се присъедини към изчезналите сред клоните на чакащата гора свои другари, изгубвайки се от погледа й.

За миг очите й се задържаха в короните на дърветата на мястото, където мъжът падна. Не можеше да си позволи да почувства угризения, отвращение или лицемерно съчувствие към мъжете, които беше осакатила и убила. Но все пак тя току-що уби шестима души. Разбира се, направи го в името на Империята и като самозащита, но то дори не беше битка.

Толкова уморени, те можеха да оцелеят в създадения от Сирус яростен вихър само случайно, както се случи с последния мъж. Но дори той не видя приближаването на нейния меч. Беше нормално да убиеш врага си в сражение, но това не беше нормално сражение. Не съвсем. Това беше екзекуция.

Това я плашеше. Плашеше я толкова, че можеше да я накара да действа още по-ужасно, защото тя знаеше — ако направи същата грешка, ще бъде убита също толкова лесно. Най-малкото един призовател на вятър сред нейните врагове може да я нападне от небето също толкова умело, колкото тя току-що нападна уморените рицари.