Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Пот течеше по лицето й, в отблясъка на войнишкия фенер очите й изглеждаха странно заради свитите зеници, снагата й се извиваше като настъпено червейче. От ужас тя напълно бе забравила за магия, Аврамий не усещаше и намек дори за насочено заклинание. Чувстваше единствено искрицата вълшебническа дарба, същата, която притежаваше сестра му.
Легатът не се замисли за повече от миг.
- Вържете я! - заповяда той. - Малката, имаш голям късмет.
Ако ни разкажеш от сърце всичко, което те попитаме, ще си идеш непокътната по живо по здраво. Ако се заинатиш обаче -знаеш какво ще те сполети. Цялата кохорта ще ти се изреди. Разбра ли ме?
Повлякоха плячката към спотаените на двете успоредни улици манипули...
Нощта окончателно възтържествува над града, но именно над, защото заревото от пожарите в Черните квартали пъдеше мрака, фонтани огън изригваха ту тук, ту там из махалите -понякога съпроводени с ужасяващ грохот, понякога напротив, безшумни.
Долитаха близки и далечни викове, от време на време миризмата на пушек и изгоряло се смесваше с гнусна воня. сякаш от разплискал мръсотиите си нужник...
Пленничката наистина разказа доста интересни неща.
- Центурион! - разпореди легатът, като пусна забралото на шлема и по-удобно намести ножницата на меча. - Отговаряш за нея с живота си. Косъм да не падне от главата й... не се хили, откъдето и да е косъмът, не искам да пада. Дръжте й ръцете вързани. Всеки опит да стори заклинание пресичайте с шамар, та да й писнат ушите. Чу ли ме, момиче? И внимавай - ако си ме излъгала, ще те пипна и в мазата на твоя орден.
- Не излъъъгах... - изхленчи послушницата. Кохортата построи бойни фаланги. Къщите, в които дебнеха магове-стрелци, бяха превзети по всички правила на военното изкуство, все едно щурмуваха крепости под прикритието на арбалетчиците.
Аврамий заповяда на войниците да се разделят на манипули.
С високо вдигнати щитове, групите проникваха в посочените от пленничката домове и коптори през врати, прозорци, мазета. Късо изквичаваха стрели, стоманата се счепкваше с бойна магия в смъртоносна прегръдка, срещу легионерите се сипеха мълнии, бликваше течен огън, въздухът се насищаше с парливи вихрушки от отровни снежинки, но повече от едно заклинание нито един от вълшебниците не успяваше да запрати насреша. Някои нямаха време и за едно.
Легатът поведе центуриите си нататък.
При поредното смазване на гнездо на съпротива, Аврамий се покатери до втория етаж по щурмова стълба. От прозореца, към който се беше насочил, направо смърдеше на магия. На първия етаж кипеше схватка - звън и стържене на метал, ръмжене, стонове и ругатни... Чародеят се беше оказал заклинател на зверове.
Аврамий безшумно се прехвърли през перваза и в движение прониза в гръб слабата фигура на мага, наметната с кафеникав плащ. Вълшебникът явно използваше цялата си сила, наметалото носеше тъмно петно от пот. Право в това петно легатът заби острата стомана на оръжието си - и мигом отскочи назад, когато вълна бакъреночервеникави коси конвулсивно се разпиля във всички посоки, сякаш къдриците бяха жилещи змии. Отново девойка. Аврамий стисна зъби и се ослуша. Долу шумът на боя тутакси стихна.
Минаваше полунощ. Два квартала бяха прочистени от легионерите. Кохортата изтреби петдесетина млади магове и магьоснички, като загуби седемдесет души от войниците си и още почти сто човека от присъединилите се към войската граждани. Манипулите заеха позиции съвсем плътно разположени до тройка кули - твърдини на ордените Угус, Солей и Лив.
Оставаха някакви си триста стъпки, за да се съединят с четите на нощните воини от Сивото братство, гвардията на Баща Хеон.
Тъкмо в този момент маговете отприщиха потока гадини от катакомбите. Тварите вилнееха в горния град.
Съдбата продължаваше да е невероятно благосклонна към Сидри. Джуджето без никакви спънки и премеждия се спусна в подножието на планината и, без да "се задържа, пое покрай хребета на запад, избягвайки да навлиза в мочурищата. Следваше резервния план за оттегляне, съгласуван с Каменния престол, който, както винаги, беше предвидил много възможности.
Доверени джуджета от тайната стража на Престола щяха да чакат Сидри Дромаронг на всички възможни пътеки, които можеше да избере на връщане.
Щастливият пратеник на своя народ крачеше и се усмихваше в гъстата си брада. Наслаждаваше се на успеха си като на кехлибарена медена пита и стомна добре отлежало вино. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-бързо - и в същото време блажено пиеше на малки глътки всеки миг очакване. Пред очите му се мержелееха вълнуващи видения - въодушевени джуджешки ратници, навличат сияйни брони, строяват се в победоносен хирд и тръгват... а Драгнир, бляскавият Драгнир, ги води. Диамантеният меч! Най-великото оръжие на света, оръжие, което не знае що е поражение!