Диамантен меч, дървен меч [bg]

Заета с извличане на сили от вълшебството си, тя не забеляза веднага странното явление. Обикновено през сезона на Пороя магическата астрала беше приглушена, изпод черните облаци не можеше да се изтръгне навън нито едно заклинание, никаква магия не бе способна да пробие завесата на Пороя. Ето защо Тави се изненада, щом долови слаб отзвук на отдалечени магически потоци. Тя се съсредоточи и скоро се убеди, че не й се струва -наистина усещаше в астралата присъствието на онези места в плътта на своя груб и несъвършен свят, които кой знае защо бяха напоявани от магическите течения. Обикновено в тези точки се изграждаха капища и храмове, а по-късно се издигаха църкви и кули на Дъгата. Немалко на брой от тях бяха просто забравени.

Слабото ехо на пресичащите се потоци накара Тави да се запита дали навън не става нещо извънредно.

"А аз пълзя из тези джуджешки къртичини, пусти да останат, като червей! Ех, да можех да повторя онзи проблясък на Сила, който ми позволи да видя цялата Цар-планина отвътре! А сега най-много да се напъна и да съзра къде горе-долу би могло да има изход. В облачен ден по-лесно селяк ще посочи къде се намира слънцето!" - мрачно си рече девойката. - Но какво се е случило горе? Защо Пороят изведнъж стана проницаем? Да не би..."

Умората накара младата вълшебница да спре и да поседне.

Дори се унесе в дрямка, но зададеният в нищото въпрос изведнъж роди в съзнанието й отговора. Тя подскочи. В ума й съвсем ясно и отчетливо нахлуваха усещанията от външния свят - зовът на древните светилища, слабите повеи природно вълшебство. Навън бе... чисто!

Магическите процеси на повърхността се окопитваха преди срока.

"Нима Пороят е свършил?! Три седмици предварително!? Ама че работа... -Тави зяпна от учудване. - Бързо! Навън, навън! Колко още ще се лутам из тези черни студени лабиринти, проклети да са и те, и строителите им!"

Бе готова на всичко, само и само да излезе. За да се ориентира, използва заклинание, което можеше да бъде забелязано от Дъгата.

"Нищо! Нека всички ордени ме погнат! По-добре открит бой, отколкото това изнервящо дебнене и криене, треперене пред незнайни опасности и прескачащи се съмнения!"

Тя не се съмняваше, че употреби ли твърде силна магия, хайката й е в кърпа вързана. Седмоцветието щеше да реагира като бухал на писък от мишка, като моряк на огън от фар. Пък и постът им се намираше съвсем близо - пред главния вход на подземното царство.

От друга страна нямаше сили повече да търпи. Заклинанието нямаше как да бъде потайно. Маговете щяха да й се нахвърлят като глутница вълци. Наставникът бе казал: "Не всякога битката може да бъде избягвана." И може би тъкмо сега бе такъв случай.