Диамантен меч, дървен меч [bg]

Бе кльощав хлапак, на не повече от петнайсет-шестнайсет години. Послушник, най-много - чирак. Надъхан от старшите магове, набързо снабден с две-три бойни заклинания и пратен да умира, за да защити скъпоценните задници на началниците си.

Легатът поклати глава. Този път просто им провървя да се сблъскат с толкова неопитен противник. Размениха живот за живот. Чист късмет. Само че ако на всеки покрив седеше по едно такова хлапе, кохортата щеше да се стопи като ланшен сняг, преди да е стигнала до кулите на ордените.

Аврамий продължи с групата доброволци. Две къщи по-нататък ги чакаше нова засада.

Късметът, уви, този път се забави.

Катереха се по миришещо на мухъл стълбище, за да огледат кръстовището, през което трябваше да минат манипулите. Заклинанието, което се стовари върху войниците, бе по-хитро сплетено. Дъските на стъпалата изведнъж се отпраха с трясък, чудовищно разкривени озверели лица зяпнаха насреща от стените. Войниците уставно и вещо атакуваха появилият се враг - както малко по-късно проумя Аврамий, това бе най-обикновено магическо огледало - докато острите щръкнали отдолу трески пронизаха трима легионера в слабините. И отново арбалетчиците спасиха положението, ала преди да застрелят единият вълшебник -пак невръстно момче, другият малчуган успя да извие с въздушна примка врата на още един щитоносец.

Мечът на легатския телохранител непохватно, заради теснотията, халоса втория нападател по рамото, а легионерите го притиснаха със щитовете си.

- Искам го жив! - успя да кресне Аврамий, преди врагът да бъде посечен.

Центурионът на стрелците, ветеран със сиви провиснали мустаци, сграбчи мършавото телце и го вдигна с една ръка като парцал, след което се изненада.

- Я! Момиче!

Девойчето бе грозничко, хърбаво, гледаше войниците като мишка, попаднала в ноктите на котарак. Аврамий забеляза, че порезната рана на рамото й вече бе спряла да кърви. Извитите ръце на послушницата й пречеха да употреби магията си - явно Ордените пращаха съвсем неподготвени вълшебници само и само да забавят придвижването на войската.

Легатът въздъхна.

- Къде са останалите? - сурово запита той. Не очакваше, че ще получи отговор. Позна.

- Няма да кажа! - озъби се момичето, при което заприлича на притиснат в ъгъла плъх.

Аврамий отново въздъхна и махна с ръка.

- Довършете я.

Нямаше нито време, нито възможност за истински разпит. Центурионът уставно удари с юмрук нагръдника си.

- Служа на Империята! Ааа... командир, може ли преди това да я... таковаме? Бързичко.

- Какво?! Ти с всичкия ли си, Клодиус?!

- Тъй вярно, легат! Тая пикла е от Жълтия Угус, а те, смея да доложа, се посвещават недокосвани, тъй че ако я лишим от девственост, то е за тях по-лошо от умирачка, легат... Ама вижте я как се гърчи, вярно е значи! А гледайте сега!

Центурионът силно дръпна роклята на момичето. Платът се скъса, девойчето с животински вопъл стисна колене.

- Нееее!!! - задави се с вика си тя. От раната й мигом бликна кръв. - Недеееей! Всичко ще кажаааа!