![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Във всички случаи монголското нашествие упражнява значително влияние върху последвалото руско политическо развитие по много, предимно негативни начини. На първо място, то прекъсва търговските и интелектуалните контакти на Русия с Византия и Близкия изток, които са източник на руската религия и култура. Монголите възпрепятстват и контактите с Европа, поради което Русия не участва в процеси като Ренесанса и Реформацията до степента на страните на запад от нея.
На второ място, монголската окупация значително забавя руското политическо развитие, което на практика започва отначало след унищожаването на Киевска Рус, областта около днешен Киев в Украйна, където за първи път се заселват руснаците. Руската държава започва да се разпада доста преди пристигането на монголите, но завладяването ускорява разпиляването на политическата власт На безброй малки апанажи[175] управлявани от дребни князе. Гравитационният център на Русия се измества от понтийска Европа на север от Черно море на североизток, където Великото московско княжество се утвърждава като централна политическа сила. За разлика от европейския феодализъм, който се развива в продължение на осемстотин години, раздробена Русия съществува в продължение на малко повече от две столетия, от началото на татарското робство през 1240 г. до средата на XVI в. с възцаряването на Иван III, когато князете се сблъскват с нарастващата мощ на централизираната монархия.
Монголите подкопават всички правни традиции, наследени от Византия, и правят политическия живот далеч по–груб и жесток. В рязък контраст с европейските християнски кралски особи, монголските владетели се възприемат като абсолютни грабители, чиято откровена цел е да черпят ресурси от контролираните от тях населения. Те са племенен народ без развити политически институции или разбирания за правосъдие, които да предаде по наследство на завладените от него народи. Те нямат претенции, че управляват в името на управляваните; за разлика от владетелите на традиционните аграрни държави те имат къси времеви хоризонти и грабят ресурси в огромни размери. Монголите наказват свирепо всяка съпротива и са готови да екзекутират жителите на цели градове просто за назидание. Те заставят руски князе, включително и московския княз, който по–късно създава руската държава, да събират данъци за тях. Така монголите обучават няколко поколения руски управници в своите грабителски тактики. А чрез смесените бракове се сливат и генетично с руското население.
Както в случая с почти всички други политически формирования, които разгледахме, движеща сила на руското държавно строителство е необходимостта от водене на войни. Като Капетингите[176] в Ил дьо Франс династията Рюрикови в Москва използва географското си положение като център за външна експанзия, сражения и присъединяване на други апанажни княжества, както и на монголите, литовците и други чужди сили. Държавата се утвърждава като велика сила при Иван III (1440–1505), който анексира Новгород и Твер и приема титлата господар на цяла Русия. Московското княжество нараства от шестстотин квадратни мили по времето на Иван I (1288–1340) до петнадесет хиляди квадратни мили при Василий II (1415–1462) и до петдесет и пет хиляди квадратни мили в края на царуването на Иван III.
Има много прилики между руския процес на държавно строителство по време на апанажния период и тези на Китай и на османските турци. Подобно на основателите на династията Западна Джоу потомците на Киевската княжеска фамилия се пръсват из цяла Русия и особено след монголското нашествие се разпадат на редица малки княжества, които конституират руската версия на феодализма. Всеки княз контролира територия, икономически ресурси и войници и може да сключва договори за услугите на свободната аристократична болярска класа.
Властта на Московската държава се крепи върху средната обслужваща класа, съставена от кавалеристи, на които се плаща не в брой, а под формата на поземлено владение, известно като „поместие". На всяко поместие работят не повече от пет– шест селски домакинства. Поради изобилието от земя контролът над хората е по–важен от контрола върху земята. Кавалеристите не са редовна войска, а са призовавани на служба от княза и се прибират по земите си след края на сезона на кампаниите. Приликите между руското поместие и османските тимари са поразителни и по всяка вероятност не са случайни, тъй като през този период руснаците засилват контактите си с турците. Подобно на османските спахии ядрото на руската армия е съставено от представителите на съсловие, което на други места в Европа би било наречено дребно дворянство, войници, които са зависими от държавата за достъп до земя и ресурси. Руската кавалерийска армия дори прилича на османската кавалерия с относително лекото си оборудване и маневреност, които ги различават съществено от тежко бронираните рицари в Западна Европа. Мотивът на режима в Москва за изграждането на такъв вид войска е сходен с този на османците – създаването на военна организация, изцяло зависима от режима за своя статус, но на която все пак не трябва да бъде плащано в брой. Тази сила може да бъде използвана за неутрализиране на властта на князете и болярите, които притежават собствена земя и ресурси.