V. [bg]

I

Часовникът на Северната гара показваше 11:17, тоест изоставаше с пет минути от парижкото време, беше с четири минути напред от белгийските железопътни линии и с 56 минути назад от средноевропейското време. За Мелани, която бе забравила пътническия си часовник — както и всичко останало — положението на стрелките нямаше абсолютно никакво значение. Тя гледаше да не изостава от приличащия на алжирец носач, който леко носеше на рамо нейната бродирана пътническа чанта и усмихнат разменяше шеги с митничарите, бавно докарвани до тиха лудост от обсаждащата ги тълпа настойчиви английски туристи.

Беше 24 юли 1913 година, според първата страница на „Льо Солей“, утринния вестник на орлеанистите358. Настоящият претендент за престола бе Луи Филип Робер, орлеански херцог359. Отделни квартали на Париж бълнуваха под зноя на Сириус, обхванати от неговата чумна ареола с радиус 18 светлинни години. В горните стаи на един нов буржоазен дом в 17-ти район всяка неделя се извършваше сатанинският ритуал Черна литургия.

Раздрънканото такси взе Мелани Льормоди360 от гарата и тръгна по улица „Лафайет“. Тя се разположи точно в центъра на седалката, докато в намръщеното предесенно небе зад нея бавно се отдалечаваха трите масивни аркади и седемте алегорични статуи украсяващи гарата. Ясно забележимата твърдост в безжизнените очи, правият френски нос, прецизно оформените устни и фино очертаната брадичка й придаваха сходство с класическото изображение на Свободата. Общо взето лицето й беше доста красиво, с изключение на очите, които имаха цвета на вледеняващ се дъжд. Мелани беше петнайсетгодишна.

Беше избягала от белгийското училище веднага щом получи от майка си писмото с 1500-те франка и уведомлението, че издръжката й ще бъде продължена и занапред, въпреки че съдът бе наложил запор на цялото бащино имущество. Майка й бе заминала на обиколка из Австро-Унгария. Тя не очакваше да види повече Мелани в обозримото бъдеще.

Наболяваше я главата, но това не бе важно за Мелани. Или бе важно, може би, ала не и в този момент и тук, присъстваща като лице и фигура на балерина, на подскачащата задна седалка на таксито. Пред нея светлееше тънкият врат на шофьора, а изпод синята му плетена шапка стърчаха кичури бяла коса. Когато стигна до кръстовището с булевард „Осман“, таксито зави надясно по улица „Де Ла Шосе д’Антен“. От лявата страна на Мелани изникна куполът на театъра „Опера“ и мъничкият Аполон с неговата златна лира…

— Папа̀! — изкрещя Мелани.

— Никакъв баща не съм ви — промърмори шофьорът, който, стреснат от нейния вик, бе натиснал инстинктивно спирачката.