Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Прилича ми на „Беджър“.
— Едва ли е сам. Да изчакаме.
— Слушам.
Бомбардировачът се намираше на повече от четиридесет мили. Скоро се появиха още два, придружавани от нещо по-малко.
— Това е изтребител. Значи руснаците имат ескорт от изтребители толкова далеч? Преброявам общо… шест цели. — Оръжейният оператор затегна презраменните си колани и активира управлението на ракетите си. — Всички оръжия активирани и готови за бой. Първо изтребителите?
— Първо изтребителите, маркирай ги — съгласи се пилотът. Той включи радиопредавателя си. — Втори, тук „Водач“, имаме четири танкера и два изтребителя по курс приблизително нула-осем-пет, на четиридесет мили западно от моята позиция. Влизаме в бой. Приближете се. Край.
— Прието. Тръгваме, „Водач“. — Втори направи рязък завой и придвижи ръчката за управление на газта до крайно положение напред.
Радарът на водещия самолет бе включен. Сега четирите танкера и двата изтребителя бяха идентифицирани. Първите две ракети „Феникс“ щяха да бъдат насочени срещу изтребителите.
— Огън!
Двете ракети бяха освободени от пилоните си, включиха двигателите си и се насочиха към целите.
Руските танкери засякоха AWG-9 радара на натовския изтребител и се опитаха да се измъкнат. Придружаващите ги изтребители превключиха на пълна мощност и активираха своите прицелни радари само за да разберат, че нападащите ги самолети все още се намират извън обсега им. Двата съветски изтребителя включиха заглушителните си устройства и започнаха да подскачат нагоре-надолу, докато скъсяваха разстоянието с надеждата да изстрелят своите ракети. Те нямаха достатъчно гориво, за да избягат, а и задачата им беше да държат вражеските изтребители далеч от танкерите.
Фениксите цепеха въздуха със скорост пет пъти по-висока от скоростта на звука и изминаха разстоянието до целите си за по-малко от една минута. Единият от съветските пилоти изобщо не видя ракетата, която се заби в самолета му и го превърна в черно-червено кълбо. Другият забеляза насочващата се срещу него ракета и дръпна лоста за управление назад една секунда преди експлозията. Ракетата не улучи, но осколките се забиха в дясното крило на изтребителя и пилотът започна да се опитва да овладее машината, която падаше надолу.
Намиращите се зад изтребителите танкери се разделиха на двойки, като два се отправиха на север, а останалите два — на юг. Водещият „Томкет“ се втурна след северната двойка и свали двата съветски самолета с останалите си две ракети. Колегата му изстреля две ракети, от които едната улучи целта си, но другата бе заблудена от заглушителите на „Беджъра“ и пропусна. Вторият F-14 продължи да скъсява разстоянието и изстреля още една ракета. Сега той се намираше толкова близо до целта си, че пилотът му можеше да я следи с поглед. Ракетата AIM-54 избухна на три метра зад опашката на съветския танкер. Нагорещените осколки разкъсаха обшивката на целта и взривиха остатъчните газове в резервоарите за презареждане. Съветският бомбардировач изчезна посред огромно оранжево кълбо.
Изтребителите започнаха да прочесват небето с радарите, търсейки цели за останалите си ракети. На сто мили от тях имаше още шест беджъра, но те вече бяха предупредени от водещите танкери и се отправяха на север. Томкетите нямаха достатъчно гориво, за да ги преследват. Те завиха обратно и след един час кацнаха в Сторноуей с почти празни резервоари.
— Пет свалени и една повредена цел — каза командирът на ескадрилата на Толанд. — Получи се.
— Този път. — Въпреки това Боб беше доволен. Американският военноморски флот току-що бе завършил първата си нападателна акция. Сега идваше ред на следващата. Току-що се беше получила информация за група съветски бомбардировачи „Бекфайър“. Те бяха нападнали конвой близо до Азорските острови и сега два F-14 ги причакваха по обратния им път, на двеста мили южно от Исландия.
— Загубите ни са убийствени — каза генералът от Съветската фронтова авиация.
— Ще предам на мотострелковите ни подразделения колко сериозни загуби сте понесли — отвърна хладно Алексеев.
— Загубите ни са почти двойно по-големи от предвидените.
— Нашите също! Но нашите сухопътни сили поне се бият. Аз лично присъствах на една от техните атаки. Вие изпратихте подкрепления от четири щурмови самолета. Четири!
— Знам за тази атака. За нея беше определен цял полк, повече от двадесет самолета, плюс вашите щурмови хеликоптери. Натовските изтребители нападат нашите самолети на десет километра зад фронтовата линия. Пилотите ми трябва да се бият за собствения си живот само за да стигнат до вашите танкове, и когато успеят, твърде често срещу тях биват изстрелвани нашите собствени зенитни ракети!