![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Стой напълно неподвижно. Те ни търсят. — Едуардс вдигна глава за кратко, за да види къде се намират хората му. Смит му махна да залегне. Лейтенантът се прилепи до земята, като държеше очите си широко отворени, за да може да наблюдава хеликоптера с периферното си зрение. Машината беше Ми-24. Едуардс можеше да види ракетните пилони, висящи под късите, дебели крила от двете страни на корпуса. И двете врати на пътническото помещение бяха отворени и вътре се виждаше едно отделение пехотинци, които гледаха надолу стиснали готовите си за стрелба оръжия. — О, мамка му!
С приближаването на хеликоптера шумът от турбовитловите двигатели се усилваше и въртенето на масивния петвитлов ротор вдигаше от земята вулканичния прах, който покриваше всичко върху платото, което току-що бяха напуснали. Едуардс стисна здраво пистолетната дръжка на автомата и свали предпазителя. Хеликоптерът се приближаваше почти странично, с насочени към равнината зад морските пехотинци ракетни пилони. Едуардс вече можеше да види картечниците на носа на съветския Ми-24 — някакви въртящи се оръдия, подобни на американското миниоръдие, което изстрелваше по хиляда снаряда в минута. Групата му нямаше абсолютно никакъв шанс срещу такова оръжие.
— Завий, копеле! — прошепна Майк.
— Какво прави? — попита Вигдис.
— Просто се отпусни и стой неподвижно — отвърна лейтенантът. „О, господи, не им позволявай да ни забележат…“
— Там! Погледни към един часа — каза мерачът от предната седалка на хеликоптера.
— В крайна сметка ще се окаже, че тази мисия не е пълен провал — отговори пилотът. — Давай.
Мерачът центрира мерника си и зареди картечницата, поставяйки селектора в позиция за откос от пет изстрела. Целта му стоеше относително неподвижно, когато той натисна спусъка.
— Улучих го!
Едуардс подскочи от звука. Вигдис остана напълно неподвижна. Лейтенантът премести леко автомата си, насочвайки го към хеликоптера, който обаче се движеше на юг и изчезна под линията на хребета. Едуардс видя три глави да се надигат над земята. По какво бяха стреляли руснаците? Звуците от двигателя се промениха, когато хеликоптерът кацна някъде наблизо.
Мерачът беше улучил самеца с три куршума, които бяха нанесли малки поражения на годните за ядене тъкани. Четиридесеткилограмовото животно имаше достатъчно месо, за да нахрани екипажа на хеликоптера и отделението пехотинци. Сержантът на парашутистите преряза гърлото на елена с бойния си нож, след което се зае да вади вътрешностите. Местните елени не бяха като животните, за които баща му ходеше на лов в Сибир, но за първи път от три седмици на сержанта му се удаваше възможност да хапне прясно месо. Това беше достатъчно да осмисли иначе отегчителната мисия. Трупът бе натоварен в хеликоптера и две минути по-късно машината се издигна до височина за полет и се отправи назад към Кефлавик.
Те гледаха как се отдалечава и чуваха как звукът от въртенето на ротора бавно заглъхва в слабия ветрец.
— За какво беше всичко това? — обърна се Едуардс към сержанта.
— Проклет да съм, ако знам, шкипер. Мисля, че ще е най-добре да се омитаме оттук. Те със сигурност търсят нещо и аз бих се обзаложил, че това, което търсят, сме ние. Нека да се придържаме към места, които могат да ни предложат някакво прикритие.
— Съгласен съм, Джим. Води — Едуардс се върна при Вигдис.
— Сега безопасно?
— Те си отидоха. Защо не задържиш якето? То те прави по-трудно забележима.
Якето беше с два размера по-голямо за лейтенанта, а на дребната фигура на момичето стоеше като палатка. Тя протегна ръце напред, опитвайки се да ги измъкне от ръкавите, и за първи път откакто я бе срещнал, Едуардс видя Вигдис Агустдоттир да се усмихва.
— Една трета напред — заповяда старпомът.
— Слушам, една трета напред — отвърна дежурният старшина и премести дръжката на телеграфа нагоре от позицията „Пълен напред“. Секунда по-късно вътрешният показалец също промени мястото си. — Машинното отговаря една трета напред, сър.
— Много добре.
„Фарис“ намали скоростта си, прекратявайки спринта при двадесет и пет възела, за да започне поредната маневра за дрейфуване и да позволи на буксирния си хидролокатор да се ослуша за вражески подводници. Морис седеше в стола си на мостика и преглеждаше получените от сушата съобщения. Той потърка очи и запали още една цигара.