Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Не съм съгласен — каза полковникът от КГБ. — Някои от вражеските войници липсват. Мисля, че вашите „бойци от съпротивата“ вероятно са служители на НАТО, които са успели да избягат при нападението над Кефлавик. Те са поставили засада на нашите хора, след което са убили хората от фермата с надеждата, че местното население ще възроптае срещу нас.
Генерал Андреев и майорът от полевата полиция си размениха многозначителен поглед. Командир на патрула беше лейтенант от КГБ. Чекистите бяха настояли военните патрули да бъдат придружавани от техни офицери. „Само това ми липсваше“ — помисли си генералът. Не стига, че елитните му парашутисти бяха принудени да дават караул в гарнизона — което винаги се отразяваше зле върху дисциплината и бойния дух, — но и трябваше да се правят на тъмничари и в някои случаи бяха командвани от истински тъмничари. Значи на арогантното офицерче от КГБ — Андреев не беше срещал скромен офицер от КГБ — му се бе приискало да се позабавлява малко. Къде беше дъщерята? Тя без съмнение беше ключът към разгадаването на тази мистерия. Но тази загадка не беше най-важното нещо в момента.
— Мисля, че трябва да разпитаме местните жители, за да разберем какво знаят — обяви полковникът от КГБ.
— Там няма „местни жители“, другарю — отвърна майорът. — Погледнете картата си. Фермата е изолирана и най-близкият й съсед се намира на седем километра от нея.
— Но…
— Не е толкова важно да разберем кой и защо е убил тези нещастници. По-важното е, че някъде там имаме въоръжени врагове — намеси се Андреев. — Това обаче е военен въпрос и не е от компетенцията на колегите от КГБ. Ще изпратя хеликоптер да претърси района около фермата. Ако открием тази група на съпротивата, или каквото и да е, ще се разправим с нея както с всяка друга въоръжена вражеска група. Вие, другарю полковник, ще можете да разпитате всички пленници, които успеем да заловим. Освен това, засега офицерът на КГБ, който придружава нашите патрули, ще бъде наблюдател, а не командир. Не можем да рискуваме хората ви да се окажат в бойни ситуации, за които не са подготвени. Така. Нека да говоря с оперативния си офицер, за да видя как ще извършим претърсването. Добре направихте, като доведохте този въпрос до знанието ни, другари. Свободни сте. — Чекистът искаше да остане, но КГБ или не, той беше само полковник, а генералът упражняваше законните си прерогативи на командир.
Един час по-късно един щурмови хеликоптер Ми-24 се издигна във въздуха и се отправи към района на изгорялата ферма.
— Още веднъж ли? — попита Толанд.
— Нямаме почивен ден, командир — отвърна полковникът. — Преди двадесет минути два полка „Бекфайър“ са напуснали базите си. Ако искаме да спипаме танкерите им, ще трябва да действаме светкавично.
Само след няколко минути два EA-6B „Праулер“, специализирани в откриването и заглушаването на вражески радарни и радиопредавателни станции, набираха височина по северозападен курс. Най-характерният белег на самолетите EA-6B, които пилотите с обич бяха нарекли „Куиър“, бяха куполите им, които бяха инкрустирани със злато, за да предпазват чувствителните бордови инструменти от електромагнитните излъчвания. Докато самолетите се издигаха в небето, техните пилоти и електронни техници вече бяха започнали работа в златните си клетки.
След два часа те забелязаха плячката си, изпратиха до базата координатите на пеленгите си и четири F-14 „Томкет“ се стрелнаха по пистата в Сторноуей.
На височина тридесет и шест хиляди фута „Томкетите“ летяха кръгообразно на север и на юг от предполагаемия курс на съветските танкери. Мощните им прицелно-насочващи радари бяха изключени и те прочесваха небето с телевизионни камери, които можеха да разпознаят самолет на разстояние четиридесет мили. Метеорологичните условия бяха идеални и с изключение на няколко облачета небето беше чисто, така че двигателите им не оставяха следи, които да издадат присъствието им. Пилотите им обикаляха секторите си, а очите им прескачаха от таблото с индикаторите към хоризонта — цикъл, който се повтаряше на всеки десет секунди.
— Я виж тук… — каза командирът на ескадрилата на оръжейния си оператор. Оръжейникът на задната седалка на изтребителя насочи камерата към самолета.