Операция „Червена буря“ [bg]

Морис вдигна един телефон.

— Докладвайте за положението на командващия ескорта.

— Вече го направихме, шкипер. Още два хеликоптера се насочват насам.

Сега „Фарис“ се движеше с двадесет възела и увеличаваше скоростта си, като обръщаше кърмата си към торпедата. Хеликоптерът й бе заел позиция откъм кърмата и трескаво претърсваше зоната с детектора си на магнитни аномалии, опитвайки се да открие съветската подводница.

Килватерът на торпедото премина край носа на фрегатата, която задържа курса си. Откъм кърмата се чу експлозия, която изхвърли воден стълб на тридесет метра във въздуха — първата съветска „риба“ се бе сблъскала с торпедната примамка „Никси“. Само че фрегатата беше пуснала само една торпедна примамка, а във водата имаше още едно торпедо.

— Пълен ляво на борд! — обърна се Морис към старшината. — Боен център, какво става с контакта? — Сега „Фарис“ се движеше с двадесет и пет възела.

— Не съм сигурен, сър. Буйовете показват нашето торпедо, но не засичат нищо друго.

— Ще ни улучат — каза старпомът и посочи към бялата диря върху водата, на по-малко от двеста ярда от кораба. Торпедото сигурно не беше улучило фрегатата при първия опит и се бе върнало, за да опита отново. Самонасочващите се торпеда продължаваха да търсят целта си, докато не им свършеше горивото.

Морис не можеше да направи нищо. Торпедото приближаваше откъм левия му борд. Ако завиеше надясно, това щеше да даде на рибата още по-голяма цел. Разположената на палубата под него ASROC установка се завъртя наляво към вероятното местоположение на подводницата, но докато не получеше заповед за стрелба, операторът можеше само да го насочва. Бялата диря скъсяваше разстоянието до фрегатата. Морис се наведе през перилата и се втренчи в нея с ням гняв. Нямаше начин торпедото да не улучи целта си.

— Това не е много умно, капитане. — Ръката на боцман Кларк сграбчи Морис за рамото и го дръпна надолу към палубата. Торпедото се сблъска с „Фарис“ в момента, в който Кларк хвана капитана си.

Ударът отхвърли Морис на един фут над стоманената палуба. Той не чу експлозията, но миг след като бе отхвърлен повторно от стоманата, бе залян от водна вълна, която го блъсна в една преграда. Първата му мисъл бе, че е бил изхвърлен зад борда. Той се изправи и първото нещо, което видя, бе обезглавеното тяло на старпома, строполено пред вратата на лоцманската кабина. Прозорците на кабината ги нямаше. Онова, което видя след това, бе още по-лошо.

Торпедото беше ударило фрегатата малко по-назад от монтирания на носа хидролокатор. Килът беше разцепен от експлозията и носът се бе срутил. Фокмачтата я нямаше, а ужасяващото стържене на метал под него му показваше, че носът се откъсва от корпуса. Морис влезе, залитайки, в мостика и дръпна ръчката на телеграфа в положение „Стоп машини“, без да забележи, че инженерите от машинното вече бяха спрели двигателите и корабът се движеше напред само по инерция. Морис видя как носът се изви надясно, с десет градуса встрани от нормалното си положение, след което носовата оръдейна установка се откъсна, докато разчетът й се опитваше да мине към кърмата. Под установката имаше още хора. Морис знаеше, че всички те са мъртви, и се надяваше, че са загинали моментално и че не се давеха, залостени в потъващата стоманена клетка. Неговите хора. Колко от тях имаха бойни постове пред ASROC установката?