Операция „Червена буря“ [bg]

— Опитваме се да прехвърлим повече самолети чрез заблуждаващи маневри. Вчера се опитахме да заблудим натовските изтребители и да ги подведем към грешни координати. Почти успяхме, но направихме грешка. Причината за грешката е вече определена.

— Утре в шест-нула-нула сутринта ще атакуваме Хановер от юг. Искам двеста самолета да осигурят въздушната поддръжка на моите дивизии на фронтовата линия.

— Ще ги имате — съгласи се генералът от ВВС.

Алексеев изчака летеца да излезе.

— Е, Паша?

— Това е добро начало — ако двестате изтребителя се появят.

— Разполагаме и с хеликоптери.

— Видях с очите си какво става с хеликоптерите в наситена със зенитни ракети среда. Точно когато си мислех, че хеликоптерите ни ще направят пробив в германските линии, комбинация от зенитни ракети и изтребители ги унищожи почти напълно. Когато изстрелват ракетите си, нашите хеликоптери трябва да се покажат твърде много. Смелостта на пилотите им е забележителна, но само смелост не е достатъчна. Ние подценихме огневата мощ на НАТО — не, по-скоро подценихме способността си да я неутрализираме.

— Ние атакуваме предварително подготвени позиции още от самото начало на войната. Ако успеем да преминем през тях…

— Да. Придвижването напред ще намали загубите ни и ще ни постави в много по-изгодно положение. Трябва да направим пробив. — Алексеев погледна картата. Малко след разсъмване на следващата сутрин една армия — четири мотострелкови дивизии, подсилени от една танкова дивизия, — щеше да се хвърли срещу позициите на НАТО. — И това, изглежда, е подходящото място. Искам пак да бъда на предната линия.

— Както искаш, Паша. Но внимавай. Между другото, лекарят ми каза, че раната на ръката ти е от шрапнел. Полага ти се медал за раняване по време на бой.

— За това тук ли? — Алексеев погледна превързаната си ръка. — Порязвал съм се по-лошо, докато съм се бръснел. Не искам медал за тази рана; ако ми го дадат, това ще бъде обида за нашите войници.