Операция „Червена буря“ [bg]

— По-малко от пет мили — каза ПЛБ. — Повече от две. Ако е подводница, значи е много добра.

— Страхотно. Незабавно насочете хеликоптера към контакта! — Морис погледна картата. Подводницата може би беше чула фрегатата, докато „Фарис“ се бе движил с двадесет и пет възела. Сега, когато скоростта й бе намалена и системата „Преъри-Маскър“ работеше, „Фарис“ ставаше трудно откриваем… така че зареденото в компютъра за управление на огъня на подводницата решение вероятно щеше да се окаже неизползваемо. Но Морис също нямаше решение за целта, а тя се намираше в опасна близост до кораба му. Фрегатата изпрати спешен рапорт за контакта до намиращия се на двадесет мили от нея командващ ескорта.

Хеликоптерът пусна няколко хидроакустични буя. Изминаха няколко минути.

— Имам слаб сигнал на номер шест и среден на номер четири — каза наблюдаващият хидроакустичните буйове старшина първи клас. Морис наблюдаваше екрана. Това означаваше, че контактът се намира на по-малко от три мили от кораба му.

— Пуснете няколко активни буя — заповяда той. Зад него корабният оръжеен офицер нареди да бъдат заредени ASROC и торпедните установки. На три мили от фрегатата хеликоптерът се обърна и отново премина над зоната на целта, като този път хвърли три CASS буя, които работеха в активен режим.

— Контакт, силен контакт на номер девет. Класификация на контакта — вероятна подводница.

— Засичам го, пеленг нула-едно-пет… подводница е, класификация — положително подводница — каза операторът на буксирния хидролокатор. — Току-що увеличи мощността си. Чувам слаби кавитационни шумове. Едновитлова подводница, може би от клас „Виктор“, пеленгът се променя бързо отляво надясно.

Активният хидролокатор все още не можеше да засече нищо, въпреки че работеше на пълна мощност с насочен към точните координати лъч. Подводницата със сигурност се намираше под пласта.

На Морис му се прииска да маневрира, но реши да не го прави. Един рязък завой би накарал буксирния му хидролокатор да се огъне, което щеше да го направи неизползваем за няколко минути. Ако това станеше, щеше да му се наложи да разчита единствено на буйовете, а Морис вярваше на буксирния си хидролокатор повече, отколкото на буйовете.

— Пеленгът към контакта е вече нула-едно-пет и постоянен… шумовото ниво спадна леко. — Операторът посочи към екрана си. Морис бе изненадан. Пеленгът на контакта се беше променял бързо, а сега внезапно бе станал постоянен.

Хеликоптерът премина още веднъж над зоната. Един от новите буйове регистрира контакта, но MAD оборудването не потвърди присъствието на подводница и контактът затихваше. Шумовото ниво продължаваше да пада. Морис гледаше как относителната позиция на контакта преминава към кърмата. Какво, по дяволите, правеше този тип?

— Перископ от десния борд! — обяви говорителят.