Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Обичаш ли Сенди? — попита го Вигдис.
„Как да отговоря на този въпрос? — запита се Майк. — Преди пет години сигурно съм я обичал. Но дали все още щях да я обичам, ако беше жива?“ През тези няколко години той беше имал и други връзки. „Но пък и с другите не беше като с нея.“ Той погледна към снимката, която бе направена три дни преди убийството на Сенди. Беше я получил по пощата в Колорадо Спрингс след смъртта й, въпреки че тогава все още не бе знаел, че тя е мъртва. Тъмната й коса, спускаща се до раменете, наклонът на главата й, закачливата усмивка, която вървеше със заразителния й смях… всичко това вече го нямаше.
— Да. — Този път в гласа му се долавяха емоции.
— Значи го правиш заради нея, да?
— Да — излъга Едуардс. „Направих го заради себе си.“
— Не знам името ти.
— Майк, Майкъл Едуардс.
— Ти направи това за мен, Майкъл. Благодаря, че ми спаси живота. — За пръв път на устните й се появи някакво подобие на усмивка. Тя сложи ръката си върху неговата. Дланта й беше мека и топла.
Глава двадесет и седма
Жертви
— Първоначално си помислихме, че просто са изгубили управление и са излетели от пътя. Намерихме това в пикапа. — Майорът от полевата полиция държеше в ръката си горната част на счупена бутилка водка. — След това обаче медицинският сътрудник, който прибра личните им вещи, откри това.
Майорът дръпна гумения чаршаф, покриващ един от труповете, който беше изпаднал от автомобила при удара в скалите. Прободната рана в гърдите можеше да бъде само от удар с нож.
— А вие твърдяхте, че исландците са покорни като овце, другарю генерал — отбеляза саркастично полковникът от КГБ.
— Трудно може да се определи какво точно се е случило — продължи майорът. — Наблизо е имало ферма, която е изгоряла до основи. В развалините открихме два трупа. И двата са били застреляни.
— Чии са? — попита генерал Андреев.
— Невъзможно е да се установи. Единствено раната в гръдния кош ни показа, че са били застреляни, така че изстрелите вероятно са дадени от упор. Накарах един от нашите хирурзи да огледа телата. Според него става въпрос за мъж и жена, вероятно на средна възраст. Един представител на местната власт ни информира, че фермата е била обитавана от семейна двойка с една дъщеря на възраст — майорът погледна бележките си — двадесет години. Дъщерята не беше намерена.
— А патрулът?
— Пътували са на юг по крайбрежния път, когато са изчезнали…
— Никой ли не е забелязал пожара? — прекъсна го остро полковникът от КГБ.
— Онази нощ валя силно. Горящата ферма и автомобилът са се намирали под хоризонта на намиращите се наблизо патрули. Както знаете, състоянието на пътищата тук обърква патрулните ни графици, а планинският терен смущава радиовръзките. Затова и когато патрулът не се е върнал навреме в базата, никой не е обърнал голямо внимание на това. Пикапът не може да се види откъм пътя, затова е бил забелязан едва когато хеликоптерът прелетя над местността.
— Как са загинали останалите от патрула? — пожела да разбере генералът.
— Когато автомобилът се е подпалил, ръчните гранати на войниците са се взривили и резултатът е очевиден. Като се изключи сержантът пред вас, не е възможно да се определи как са загинали останалите. Доколкото ни е известно, оръжията им не са били взети. Автоматите им бяха в пикапа, но за сметка на това липсват някои други неща — куфарче с карти и още няколко дреболии. Възможно е експлозиите да са ги изхвърлили извън автомобила и те да са паднали в морето, но аз лично се съмнявам в това.
— Заключения?
— Другарю генерал, данните ни са оскъдни, но аз предполагам, че патрулът е посетил фермата, изпил е бутилката водка, вероятно е разстрелял двамата обитатели на фермата, след което е подпалил постройката. Дъщерята липсва и ние претърсваме околността за трупа й. Малко по-късно патрулът е бил изненадан и унищожен от въоръжена група, която след това се е опитала да прикрие истинската причина за смъртта на нашите войници, като е инсценирала катастрофа. Трябва да предположим, че на острова има поне една група бойци от съпротивата.