Операция „Червена буря“ [bg]

„Фарис“ стоеше край кея за зареждане, където щеше да получи гориво за котлите си и авиационно гориво за хеликоптера. Изстреляното от фрегатата ASROC торпедо и изразходваните шест ракети с диполни отражатели вече бяха подменени. Единственото нещо, което все още трябваше да бъде натоварено, бе храната. Ед Морис предаде рапорта за патрулната си мисия на куриер, който щеше да го достави на командира на неговата ескадра. Той можеше да направи това и сам, но не разполагаше с достатъчно време. Фрегатата трябваше да отплава след дванадесет часа като ескорт на натоварен е муниции и тежка екипировка конвой, който щеше да отпътува за френските пристанища Льо Хавър и Брест.

Морис беше получил доклада на флотското разузнаване. Положението се беше влошило значително. Двадесет натовски подводници бяха разположени в празнината в линията G-I-UK и се опитваха да покрият загубата на SOSUS връзката. Те докладваха, че са потопили значителен брой съветски подводници, но казваха и че голям брой са успели да се измъкнат и Морис знаеше, че към всяка подводница, която със сигурност се бе промъкнала през блокадата, можеха да бъдат прибавени по четири или пет неизвестни. Първият конвой беше изминал буквално необезпокояван маршрута си, малкото съветски подводници в Атлантическия океан трябваше да покриват голяма площ и бяха принудени да се спускат шумно на висока скорост към целите си от конвоите. Сега положението се беше променило. Смяташе се, че в момента в Атлантическия океан имаше около шестдесет съветски подводни лодки, като поне половината от тях бяха атомни. Морис обмисли цифрите — с колко подводници разполагаше противникът, колко подводници твърдяха, че са унищожили натовските сили — и се зачуди дали шестдесет не беше твърде оптимистична преценка.

На всичкото отгоре трябваше да мисли и за бомбардировачите. Конвоят щеше да се движи на юг, което щеше да удължи пътуването с цели два дни, но така съветските „Бекфайър“ трябваше да използват предела на възможностите си, за да го достигнат. Освен това, тридесет минути преди преминаване на съветските спътници конвоят щеше да променя курса си на запад с надеждата, че Съветите щяха да насочат своите бомбардировачи и подводници към погрешни координати. Две авионосни бойни групи се намираха в открито море и щяха да осигурят подкрепа, ако се наложеше. Очевидно беше, че командването искаше да заложи капан на руските бомбардировачи. Авионосните групи щяха да плават по курс на избягване, опитвайки се да избегнат изцяло засичането от спътник.