Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Самото копеле беше загинало, научи Бран на вечеря. Хората на сир Родрик го бяха хванали в Рогов лес да върши нещо ужасно (Бран не беше сигурен какво точно, но изглежда, беше нещо, което се върши без дрехи) и го простреляли със стрели, докато се опитвал да яхне коня си и да избяга. Но за лейди Рогов лес закъснели много. След сватбата им Копелето я заключил в една кула и отказал да й дава храна. Бран чу мъжете да разправят, че когато сир Родрик разбил вратата, я заварил с окървавена уста и изхапани пръсти.

— Чудовището ни насади на тръни — каза старият рицар на майстер Лувин. — Харесва ли ни, или не, но лейди Рогов лес беше негова жена. Накарал я да изрече клетвите както пред септон, така и пред дърво на сърцето, и още същата нощ легнал с нея пред свидетели. Подписала е, че го обявява за наследник, и го е подпечатала с печата си.

— Клетви, дадени под острието на меча, не са валидни — възрази майстерът.

— Но Рууз Болтън може да не се съгласи. Особено след като става дума за толкова земя. — Сир Родрик изглеждаше отчаян. — Да можех и на тоя негов слуга да му клъцна главата, с господаря си са един дол дренки. Но се боя, че трябва да го оставя жив, докато Роб не се върне. Той е единственият свидетел на безчинствата на Копелето. Може би като лорд Болтън чуе разказа му, ще се откаже от претенциите си, но сега и рицарите на Мандърли се избиват с хората на Дредфорт в горите на Рогов лес, а нямам толкова сила, че да ги спра. — Старият рицар се обърна в стола си и изгледа сурово Бран. — А вие какви сте ги вършили тук, докато ме нямаше, милорд принце? Заповядвате на стражите ни да не се къпят? Като Вонята ли искате да замиришат?

— Морето идва тук — каза Бран. — Джойен го е видял в зелен сън. Бирения корем ще се удави.

Майстер Лувин подръпна веригата на шията си.

— Тръстиковото момче вярва, че вижда бъдещето в сънищата си, сир Родрик. Говорих на Бран за несигурността на такива пророчества, но ако трябва да се каже истината, наистина стават лоши неща по Каменния бряг. Нашественици с дълги кораби плячкосват рибарските села. Палят и насилват. Леобалд Толхарт е изпратил племенника си Бенфред да се разправи с тях, но очаквам, че ще побягнат на корабите си и ще се махнат веднага щом видят въоръжени мъже.

— Тъй. И ще ударят на друго място. Другите да ги вземат тия страхливци. Хич нямаше да посмеят, както и Копелето на Болтън, ако главната ни сила не беше на хиляда левги оттук. — Сир Родрик погледна Бран. — Какво още ти каза оня момък?

— Каза, че водата ще прехвърли стените ни. Видял е Бирения корем удавен, а също и Микен и септон Чайл.

Сир Родрик се намръщи.

— Е, ако стане тъй, че се наложи сам да тръгна срещу тях, няма да взимам Бирения корем. Мен не ме е видял удавен, нали? Не? Добре.

Като чу това, Бран се поокуражи. „Може би няма да се удавят все пак — помисли си. — Ако стоят надалече от морето.“